Снимка: Shutterstock
Да живееш, работейки до смърт
На тази дата през 1945 година съветските войници отвориха вратата на лагера Аушвиц, превърнал се в сцена на едно от най-жестоките престъпления в историята на човечеството.
Какво се е случвало всеки ден зад стените на този дом на изтезанията? Norddeutscher Rundfunk разказва една история за пречупване на души и тела.
В зависимост от това кое време не годината е обитателите на Аушвиц са били събуждани в 4 или 5 часа сутринта с тръба. За половин час те трябвало да оправят своите "легла" (сламени матраци или кревати, покрити със слама) като в казармата, да се измият и да изядат "закуската" си. Няколко хиляди затворници често разполагали само с една тоалетна… ако изобщо имало такава на разположение. Всъщност, в нито един от блоковете на Аушвиц-Биркенау нямало канализация.
„Закуската" се състояла от половин литър неподсладено ерзац кафе или чай. Често това било само "мътна синьо-кафява отвара с неприятна миризма”, спомня си една от оцелелите Кити Харт. Сутрин с храна разполагали само тези, които успеели да закътат малко клисав хляб от вечерната дажба. Често храната била стара или развалена.
Към шест часа затворниците се подреждали в редици за поименна проверка. След това се отправяли към работните си площадки в такт с музиката на лагерния оркестър. Да живееш в Аушвиц значи да работиш. До смърт. В продължение на 11 часа обитателите трябвало да извършват нечовешки труд. Например, те строяли пътища, но без необходимите инструменти или с примитивни такива.
„Работата” в концентрационния лагер всъщност била терор в нечовешки условия – във фабрики, в селското стопанство, в строителството. Тази „работа” коствала живота на хиляди хора. Измършавелите и изнемощели затворници трябвало да пренасят тухли или да теглят изключително тежки товари като конски впряг. По-слабите, които не издържали и опитвали да починат, бивали убивани на място или премествани в специални групи с още по-строг режим, което било равносилно на смъртна присъда.
Вследствие на тежката работа и недохранването обитателите на Аушвиц изпосталявали за толкова кратко време, че в един момент тялото им оставало само кожа и кости. Често те тежали не повече от 30 килограма.
След завръщането си в лагера оцелелите всяка вечер отново били преброявани поименно. Тези проверки често продължавали часове - или защото някой действително липсвал, или като наказание за всички "нарушения" на правилата в лагера. Във вечерта на 12 декември 1938 година в Бухенвалд била установена липсата на двама обитатели. Тогава проверката продължила 19 часа… на минус 15 градуса. Тя довела до смърт чрез измръзване на над 70 души. А безброй получили трайни увреждания. Проверките често били използвани и за изтезания и прилагане на наказания. Те били извършвани демонстративно пред всички, за да се възпрат бъдещи опълчвания срещу правилата.
Наказанията били садистични и в повечето случаи довеждали до мъчителна смърт. Редовна санкция били 25 удара с камшик на голо. От жестокостта на ударите често гръбначният стълб на потърпевшия се чупел, а бъбреците били напълно раздробявани. Тези, които получавали смъртоносната инжекция фенол в сърцето, били смятани за "щастливци". Останалите бавно умирали в агония в продължение на часове в някоя от постройките или просто били оставяни да лежат на плаца.
След 21 часа вечерта никой нямал право да напуска помещенията. Нарушителите – които искали например да се облекчат, получавали куршум от охраната.
Обитателите на лагера спели върху сламени постелки на земята. Впоследствие били изградени съоръжения за сън на по два или три етажа. Бараките били толкова пренаселени, че редовно 45 затворници трябвало да споделят триетажна платформа, проектирана за 15 души. Затова и краткият сън не бил много релаксиращ: хората лежали буквално върху костите на своите другари.
Автор: Гергана Тенева
Жужана Сергиенкова е единствената българка, оцеляла в Аушвиц. Припомнете си срещата на Марина Цекова със Сергиенкова:
:
