Журналистът - в интервю пред Interview.to
Миролюба. Мислиш ли, че ти отива. Това не е ли име за жена, която си седи вкъщи, готви, гледа поне три деца и никога не се излага на опасност?
Обичам мира. Но не се страхувам от битки.
Искало ли ти се е някога да направиш нещо анонимно, тоест, да не заставаш зад някакъв репортаж с името и лицето си? За по-безопасно.
Не, никога. Анонимността е присъща на други професии, които нито ме привличат, нито имат общо със журналистиката. Лошото е, че някои журналисти и днес съвместяват работата си в медии с доклади
за службите. И журналистиката е само маска на другото им занимание.
В коментарите след някой твой репортаж или мнение в профила ти, често има мнения от хора, които меко казано не са съгласни с теб. Ти им отговаряш. Защо?
Защото това не е празно пространство. Това съм аз, това е моята стена. Обичам да припомням, че всички пишещи са дошли на гости в моя виртуален дом и водим някакъв разговор на добра воля. И, ако ме обиждат, давам да се разбере, че ще е по-добре да си тръгнат. Понякога блокирам. Виртуалното пространство все по-често имитира реалното. Понякога завихрянето на уж негативни мнения е умишлено. Една от целите е да те накара да замълчиш. Не трябва да живеем с усещането, че „по-умният отстъпва“ и затова е по-елитно да наблюдаваме с отвращение. Вярвам, че трябва да отстояваш себе си и да казваш това, което мислиш, иначе оставяш това, което не харесваш, да промени твоята среда.
Гледах последните ти няколко материала - българска музикантка, манекенка, пробила на световния подиум, все "нормални" хора, такива от светлата страна. Има ли вероятност да се върнеш към онези, другите?
Няма да е връщане, просто оттам ще ми минава пътеката. Сега е период на презареждане, ако мога така да се изразя. Не знам какво ми предстои и това е най-хубавото.
Цялото интервю с Миролюба Бенатова четете тук.
