„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Враца - столица на файтоните (ВИДЕО)

В края на 19 век богатите врачани пращат децата си на Запад да учат за търговци, адвокати и лекари. Когато това поколение се връща в родния край, носи свеж европейски дух. Враца става столица на файтоните, тъй като именно тук емблематичната за града личност Мито Орозов открива своя коларница за производство на модерни за времето си транспортни средства.

Днес някои от тези уникални майсторски возила се пазят в етнографския комплекс „Софроний Врачански” към Регионалния исторически музей. „Врачани заслужават вече да не се возят в обикновени селски каруци, а в модерни превозни средства", казва самият Мито Орозов.

"ДОТАМ И ОБРАТНО": Разходка с царските вагони

В коларницата от 1883 година се раждат около 20 модела. Златните ръце на майстор Мито Орозов правят прецизни инженерни чертежи за всеки от тях. „Майсторът е начертал и направил файтони, двуколки, брички, кабриолети, шейни и катафалки. Прекрасни катафалки, колкото и странно да звучи”, разказва Недка Димитрова.

Трудът на близо 30 майстори, калфи и чираци бързо получил национално, дори световно признание. Оценил го е и самият индустриалец, който първи у нас въвежда 9-часов работен ден.

„Аз нямам никаква полза от уморени работници. По-добре да работят 9 часа, отколкото 15-16, но да не са уморени”, смята майсторът.

Екип на NOVA отваря запазения в музея каталог на коларницата. За всеки модел майсторът посочва любопитни детайли - дървото, от което е направено возилото, плата на тапицерията, кожата за гюрука на кабриолета. Недка Димитрова припомня още от тези детайли: „Посочено е дори каква гума трябва да се използва, за да не дрънка файтонът по улиците на града. В каталога е описано кой трябва да се вози например в една от тези двуколки - кола с две колелета, пригодна за лекари, търговци, агенти и чиновници. Трябва да се тегли от един кон, средно голям и е пригодена да не се натъртва конят".

В каталога е изложен модерният обществен транспорт в следосвобожденска Враца. От гарата до Вратцата, до Леденика, та чак до баните във Вършец с луксозен файтон. „С файтон човек е можело да се придвижи от гарата до Леденика, до Вратцата и до Вършец. До Вършец пътят е струвал 200-300 лева като това е включвало и сеното за коня", обяснява Недка Димитрова.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Как да оцелеем в планината през зимата (ВИДЕО)

В музея хронологично са подредени волска кола, каруца, шейна, двуколка, бричка и няколко файтона от фабриката на Мито Орозов. Някои от возилата са произведени от местен майстор - Бай Анко от село Косталево.

Познат като последният останал у нас майстор на файтони със специално образование за това, Бай Анко е работил в коларницата на Мито Орозов. Изработил е собствени чертежи и ги е дарил в музея. Майсторът споделя: "Файтонът е най-трудното нещо за изработка. Железарската работа е сложна. И дърводелската работа. И тапицерията също. И бояджийството. Това не е един занаят”.

И точно такъв разностранно развит майстор е бил Мито Орозов, разказва неговият последовател: „Човекът е знаел няколко занаята. Бил е добър шивач. Вкъщи сам е шиел дрехите на семейството си, не е ходил на шивач. Знаел е и дърводелството, работил е и като добър ковач. Само бояджии е докарвал от Чехия. Имал е голям поглед, широки виждания и е създал нещо".

Дори и на тази достолепна възраст бай Анко майстори файтон. Няма как да го видим, тъй като е в насипно състояние в малката му работилница. Поредният шедьовър в духа на следосвобожденска България е обещан на децата, внуците и правнуците. "Сандъкът е направен. Дърводелската работа е свършена. Железарската работа е направена. Остава само монтаж. Няма и месец и файтонът и файтонът ще тръгне да се движи. Дано Господ ми помогне да го направя. За спомен на внучката" - с надежда разказва Бай Анко.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.