Недоволството е заради неизплатени пари от държавата

В актуализацията на бюджета ще бъдат предвидени пари за пътния сектор. Това реши ресорната парламентарна комисия, след протеста на работници от сектора. Става въпрос за допълнителни 220 милиона лева. Браншовата камара, обаче, не приема предложението. Оттам искат незабавно да се платят поне 60% от дължимите суми, като останалите се издължат до края на следващата година. Според изчисленията на Камарата, засегнати от забавените плащания са над 100 хил. души. Сутринта жълтите павета в центъра на столицата бяха залети от жълти жилетки.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Пред парламента се събраха хиляди работници, облечени с жълти и оранжеви жилетки от цялата страна. Причината – от месеци стоят без заплати, въпреки че не са спирали да работят. Според протестиращите неразплатената до момента сума е около 700 милиона лева. В отговор на демонстрациите от властта предложиха решение - парите да достигнат до пътните фирми, но на вноски и в срок до 5 години.

.

 

На демонстрациите присъстваха хора от различни строителни фирми. Но обединени в обща кауза – да получат заплатите си за вече завършени от тях ремонти. И тъй като останали без доходи, за да се издържат разчитали или на роднини, или на банки.

„Работя като строител от 15 години. Бавят ни заплатите. Трябва да ми бъдат изплатени около 3000 лв.”, разказа строителят Величко Илиев.

 

Недоволството на пътните строители започна точно в 08.00 ч. Два часа след началото на протеста хората тръгнаха на шествие до "Триъгълника на властта". И поискаха среща с министрите. Отговор дойде от регионалния министър в студиото на "Здравей, България".

„Не разбирам от кого искат парите. Към кого задават въпроса?”, каза регионалният министър Виолета Комитова.

И прехвърли токата в полето на фирмите.

„Ние им дадохме 100 милиона авансово пък те не плащат на работниците, за да ги изкарат на площадите", поясни тя.

 

 

Протестът получи отзвук и в парламента, а на заседание на Бюджетната комисия беше предложено решение - с фирмите да се сключат анекси, за да може да им се плати на равни вноски в срок до няколко години.

"Трябва да изправим договори, които са неизправни. Това е единственият начин законово да се разплатим за извършената работа. В предложението, което сме дали, има доста затягане на кранчетата, така че това да не се случва втори път”, каза министърът на финансите Асен Василев.

 

От камарата, организирала протеста, одобриха идеята да се сключат анекси, но не и да чакат няколко години за погасяване на задълженията. Пътните строители заявиха, че се притесняват от масови фалити. И се надяват желанията им да бъдат удовлетворени след актуализацията на бюджета.

Обратно в парламента градусът на напрежението се повиши. А председателят на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ не скри емоциите си. И се разплака пред финансовия министър. 

"Ще ни фалират, нас ще ни потопят. Няма да има „Хемус“, няма да има „Видин-Ботевград“, няма да има нищо, заради безхаберие, заради лицемерие“, заяви Десислава Христова. 

А именно заради забавения строеж на АМ „Хемус“ настоящият регионален министър обвини бившия – Николай Нанков. 

„Той е много ядосан, че вече не е на пътя на парите – от бюджета към строителните фирми“, каза Виолета Комитова.

„Всеки един лев, даден за АМ „Хемус“, е обезпечен с документи, всичко останало са спекулации на некомпетентни хора“, отговори й часове по-късно Нанков. A според министър Комитова спорът може да се реши в пряк диспут. Бившият министър прие предложението.

 

От Камарата на строителите в България категорично застанаха зад исканията на Българска браншова камара „Пътища“.

"Подкрепяме колегите от пътния бранш, които са важна част от строителния отрасъл на страната. Забавените разплащания и липсата на ясна перспектива поставят на изпитание фирмите - членове на КСБ, както и бъдещето на семействата на хиляди работници. Досега държавата винаги е успявала да осигури средства за разплащане на извършените и приети през годината строително-монтажни работи в нормални срокове в рамките на текущата година. Тази практика вече не съществува и това вече има негативен ефект върху сектора, който осигурява 12 на сто от БВП. Всички строителни фирми се превръщат в рискови кредитополучатели за банките, расте междуфирмената задлъжнялост, възникват проблеми с доставчиците на материали", посочват те в позицията си.

Според Камарата на строителите има опасност хиляди работници не само от пътния бранш да останат без работа.

 

 

Ако фирмите бъдат принудени да ги освобождават, те ще се влеят в социалната система и допълнително ще я натоварят. Това също би довело до дългосрочни проблеми не само в отрасъла, но и в цялата икономика. Крайно време е държавата да влезе в ролята си и да спазва ангажиментите, поети с подписването на договори. Строители от всички сектори имат договорни отношения с държавата, с общините и няма значение кой е министър или кмет. След като е назначен или избран на този пост, той представлява държавата или общината и носи пълна отговорност за действията или бездействията си.Ние, строителите, изпълняваме поетите договорни отношения. Доказахме нееднократно в годините, че сме готови на диалог и разумни компромиси. Ние искаме ясни правила и най-вече тяхното спазване. Категорично стоим встрани от политическите битки, на които сме свидетели всеки ден. Особено във времето, в което живеем – на пандемия, страх и несигурност в утрешния ден на стотици хиляди хора за хляба им, за децата им. Запазваме си правото да предприемем всички законни действия, за да бъде чут гласът ни далеч извън пределите на страната", посочват още в изявлението си, изпратено до медиите.