Децата трябва да разберат собствената си отговорност, смята свещеникът

„Много пъти Бог невидимо е бил с мен и ми е показвал верния път”, разказа отец Андон Шавулев. Много преди да облече расото, отец Андон Шавулев слага боксовите ръкавици. Днес с еднаква отдаденост проповядва на ближните си и Светото писание, и това как да се пазиш от противника на ринга. Вярата в Господ наследява от баба си.

„Баба много обичаше да ме води по полето, още преди да стана ученик. Тя събираше зеленина и я готвеше. Един път вече бяхме напълнили торбите и се прибирахме, когато заваля много силен пролетен дъжд, със силни гръмотевици. Имаше една вада, по-дълбока и изкопана от водата, и ме налегна там да се скрием. Баба се молеше и аз чувах: „Господи, Исусе Христе”, „Господи, Исусе Христе” и я питам: „Бабо, на кой се молиш, кой е този, кой е това?”. Тя ми каза, че това е Господ”, спомня си отец Андон.

Години по-късно той самият избира професията на свещеник. „Всеки, който е поел пътят на вярата усеща, че е неравен, трънлив. Това оздравява нашата вяра”, смята той. Мнението му е, че човек, който осъзнава, че е грешник, е по- напред пред този, който мисли, че е безгрешен. Покаянието е целта, една от целите. Ние сме нищо повече от песъчинки, от прашинки под нозете на Бога. Когато имаме такова съзнание – ние можем да постигнем много”, уверява свещеникът.

Днес Мохамед Али щеше да навърши 80 години (СНИМКИ)

Заедно с духовната практика, той не подценява и физическата подготовка. Пред храма е паркиран един от двата трабанта на отец Шавулев. Всеки ден той се качва в него и поема към боксовата зала, която се намира в едно от училищата в Благоевград. Щом влезе в залата отецът сваля расото и слага боксовите ръкавици. Именно в спортната зала свещеникът-боксьор учи останалите как да поемат удари – както в живота, така и на ринга.

„Ако сте забелязали, много от боксьорите се молят преди да излязат на ринга. Това значи, че вярата ги съпътства. Аз не виждам някаква разделителна линия между вярата и бокса. Даже бокса има нужда от свещеници и то, защото е екстремен спорт”, каза Андон Шавулев.

Той признава, че му се иска боксьорите да са добри хора. Треньорът изтъкна, че в залата имат и шампиони, и вицешампиони. „Желанието е да са преди всичко добри хора. Невинаги се получава”, призна отецът.

Свещеник отговаря на въпроси на вярващи в TikTok

През школата за шампиони на боксьора в расо са минали много младежи, включително и такива от уязвими социални групи. „Навремето работехме с деца от дома за сираци. Подходът е както спрямо всички останали – те трябва да изпълняват каквото им се каже. Много от тях успяха”, припомня си отецът.

Той каза, че никого не е завел насила в храма. „Децата си идват сами. Много от тях помагат там, когато има празници”, каза той. Един от учениците на отец Шавулев е собственият му син, който сега, заедно с баща си, учи боксовите надежди на дисциплина.

„Те трябва да разберат, да почувстват собствената си отговорност, да се трудят, да тренират, защото тренировката е труд. Да се принуждават, да се самопринуждават да се трудят, да работят и да се готвят за това, което следва, да са подготвени”, каза Георги, синът на свещеника.

Двамата все още не са имали среща на ринга, но шеговито загатват, че тя тепърва предстои. „Той ми е казал, че до 80 години ще ме бие, та аз чакам да направи 80”, каза шеговито синът.

Учениците на баща и син Шавулеви приемат спорта като начин на живот и вярват, че им предстоят много успехи. Един от тях е Кирчо Димитров. „Аз съм вярващ човек и това е изключително важно нещо – да вярваш. Вярата е най-силното нещо до теб, когато си горе на ринга”, обясни Димитров.

Според Емил Кръстев това един от най-хубавите спортове за подрастващите. "Развива всичко – тяло, мислене и вярата да се бориш", каза Емил.

Вярата е в основата на всичко и за Кирил Котев. "Ако не вярваш в нещо преди да излезеш на ринга, няма как. Трябва да вярваш най-вече в себе си, в Господ”, каза той.

Тренировките в залата, помагат и в живота, смята отец Андон. „Нокдауни е имало в живота и сигурно ще има, но с Божия помощ се преодоляват. Падаш, ставаш и продължаваш. Броят ти до осем, нали така”, каза свещеникът, който в свободното си време носи боксови ръкавици.

„Нищо лично”: Историята на Иван – селски даскал, кмет и свещеник