Епохата на изкуствения интелект: Неизбежната дигитална (р)еволюция

Eпохата на изкуствения интелект. Това, което доскоро изглеждаше като научна фантастика, вече е реалност. Новата технология е способна да прави неща, които доскоро бяха запазена територия на човешкия ум – като разбиране, писане и рисуване. Като по този начин подлага естествения интелект на сериозно изпитание. Потвърждава го и Борис Иванов – председател на Управителния съвет на МЕНСА – България.

„Със сигурност е удобно да се ползват достиженията, които науката дава в днешно време, но едновременно с това значението на изкуствения интелект (ИИ) и тези достижения не бива да се надценява. Разбира се, удобствата, които предлагат технологиите, не бива да се подценяват, но не бива и да забравяме, че тези технологии са създадени, за да служат на хората. Те не могат да заместят живите хора, те не могат да заместят жаждата за познание и трябва със сигурност да се пази доста чиста границата -  човешкото да остане за хората, а технологичното за машините”, каза Борис Иванов.

Той е спокоен, че естественият човешки интелект няма да се самоунищожи чрез изкуствения.

„Когато някой дойде и в качеството си на апологет на ИИ обясни, че това е откритие, което ще сложи край на цели професии, че ще замести живите хора в реалния живот, все ми се струва, че това е процес, в който естествената глупост пропагандира изкуствения интелект. В крайна сметка и качеството и хоризонта на развитие на ИИ зависи от естествения интелект на хората, които са го създали”, категоричен е Иванов.

Според него скоростта, с която се въвежда дигитализацията, технологиите като чатботове, ChatGPT и т.н., които заместват и опосредяват контакта между корпорациите и хората всъщност това създава една огромна пропаст между обикновения човек и съответната корпорация. Това отнема от потребителските права на този човек и в действителност превръща хората в дигитално подчинени на нечии интереси, смяна председателят на българската секция на най-старата международна организация на хората с висок коефициент на интелигентност.

11-годишно дете чудо надмина Айнщайн и Хокинг

Част от управителния съвет на МЕНСА-България е и Милена Арав. Тя обясни, че отскоро организацията е въвела нов метод, по който се изчислява личният коефициент на интелигентност. Това е форма на допълнителна гаранция, че тестовете ще останат актуални и приложими. 

За да се унифицират сравненията на различните видове тестове, се въвежда понятието персентил. Персентилът показва колко хора ще се явят на този тест при същите условия, на нашата възраст и ще се представят по-зле от нас. В МЕНСА членуват хора, които са постигнали 98, 99 персентила, тоест в горните два процента на населението.

Арав обясни, че преди началото на всеки един тест от организацията решават три примера заедно с кандидатите. „Обикновено питаме тези, които се явяват: „Според Вас кой е верният отговор тук? Кое търсим”, каза тя и обясни, че дават жокер на участниците.

Експертите, посветили живота си на изследването на човешкия потенциал, твърдят, че има отличителни белези, валидни за всички умни хора по света. 

„Чистата интелигентност, ако не е правилно пречупена през общовалидните ценности, които са общовалидни за всички хора – добрите нрави, справедливост, етика, морал и т.н., нищо не значи”, каза Арав. 

Иновация за Олимпиадата: Агенти с AI устройства ще помагат на туристите в Париж

За период от малко повече от две години 356 младежи между 14 и 18 години са положили теста на МЕНСА, като 91 от тях са покрили нивото за членство. От септември 2022-та година до днес умът си са изследвали 220 деца под 15 години, а 66 от тях са покрили нивото за членство.

„В тези деца, между другото, в голяма част от тях виждам онези хора, на които разчитам да пренесем здравия разум през този момент, за да продължим да гледаме с оптимизъм напред”, заяви Иванов.

„Искам хората да приемат научаването на своя коефициент на интелигентност съвсем спокойно – това е една тяхна характеристика – както се раждаме с определен цвят на очите, определена височина развиваме, хубаво е да познаваме себе си. Затова ги каня да опознаят себе си в сферата на интелекта”, обясни Арав.

Борис Иванов съветва: „Мислете критично, не се отнасяйте към всичко, което ви се поднася непременно с доверие. Това, че гледате критично на един процес не значи, че го отхвърляте, но запазвате способността си да вземате автономни решения”.