Навършват се 146 години от обявяването на София за столица на България

На 3 април се навършват 146 години от обявяването на София за столица на България. По повод важната историческа дата Столична община организира празнични събития – любопитни документални изложби в галерия на открито в Градската градина и галерия на открито в градина „Кристал”, концерти, инициативи за деца. Урбанисти пък ще разказват любопитни истории около изграждането на София като столица, а много от музеите ще бъдат с вход свободен.

Една от инициативите, свързани с историческата дата, е изложбата „Модата в огледалото на едно столетие” в градинката „Кристал”. „Модата е помогнала за няколко десетилетия градът да се превърне в модерен европейски”, твърди директорът на дирекция „Култура” в Столичната община Биляна Генова.

За 10-а поредна година: Отличават победителите в конкурса "Сирни заговезни - да съхраним българското"

Част от програмата са и много беседи и исторически разкази за това как градът се е превърнал в това, което ние познаваме днес. „Ще отворим и вратите на две от сградите на Общината. Едната е прекрасната стара къща на улица „Париж” 1, принадлежала на един от големите фабриканти на България - Киро Стефанов. Другата - сградата на „Московска” 33, която е кметство в наши дни, но бивше интендантство към двореца. И двете здания са с изключително много история и архитектурна стойност. Вътре ще разкажем как София започва своята вдъхновена промяна в рамките на по-малко от 3 десетилетия -  от 1879 година до навечерието на Балканските войни”, каза урбанистът и автор на „Исторически маршрути: София” Здравко Петров.

През 1879 г. София става столица на България с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът - поради географското разположение и потенциала за икономически растеж.

София е град, населяван от 11 000 – 12 000 души, които посещавали ханове, кафенета и дюкяни. 
„Облечен съм в типично сако – двуредно, монохромни цветове”, разказва Велислав Пенчев, който е студент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

„Аз може би съм по-съвременна – дрехите ми са от 40-те години на 20 век. Тъй като роклите преди това са били под коляното, моята е по-къса”, обяснява Елица, също студент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Яна казва, че по онова време корсетите са били много на мода за жените. 

Из софийските улици минавали с файтони, ходели на градска баня и общували. Ходели по забави, разменяли си картички, някои послания, запазени до днес.

А в историята са останали толкова много неща - като например тези биволи, къпещи се пред Военния клуб, или занаятчиите по жълтите павета, липсата на трафик по Цариградско шосе и също стоянките с файтони, вместо таксита.

„Говорим за един съвършено различен град, с криволичещи сокаци, кьорсокаци, покрити често с кал и гьолища, заради които Константин Иречек нарича София „българската Венеция”. Интересното е че главната чаршийска улица след Освобождението се превръща в улица „Търговска”. Там са били модните магазини и салоните. +.. сега може да се види само на старите картички. Можем да страдаме, че не сме запазили старите софийски кафенета, които са били културните сърца”, посочва урбанистът от „Исторически маршрути” Здравко Петров.

Но можем ли да страдаме по нещо, което не помним, или е отминало отдавна. „Днес е по-добре, въпреки че не ми харесва, че хубавите ни стари сгради ... някои се разрушиха, а можеха да останат като паметник на София”, смята Веселина, която е жител на столицата.

„Харесва ми, че става по-цветна, аз си я спомням по-сива”, казва друг жител на София – Десислава.

А най-малките смятат, че по онова време в София е нямало толкова много коли.

Повече по темата гледайте във видеата.