На 16 години е доктор по квантова физика, а сега иска да победи смъртта: Необикновената история на гения Лоран Симонс

На осем години завършва училище. На 11 вече има бакалавърска степен по физика, на 12 – магистърска, а на 15 защитава докторат по квантова физика. На възраст, на която повечето младежи тепърва търсят своето място в света, той вече е решил да промени самите правила на човешкото съществуване. Не мечтае за слава, богатство или Нобелова награда. Мечтае за нещо, което човечеството преследва от хилядолетия, но никога не е успяло да постигне – да победи смъртта.

Сега той е на 16 години. Роден е в Белгия и светът отдавна го нарича „дете чудо“. Но зад впечатляващите дипломи, необикновената интелигентност и научните постижения стои едно момче, което настоява, че живее съвсем нормален живот. Има приятели, ходи на кино и не смята, че е пожертвал детството си в името на науката. За него сложните уравнения са естествени, а невъзможното е просто проблем, за който все още не е намерено решение.

Днес погледът му е насочен отвъд квантовата физика – към медицината, изкуствения интелект и биологичното стареене. И докато учените по света търсят начини да удължат човешкия живот, Лоран си поставя далеч по-смела цел - не още 20, 50 или 100 години, а вечен живот. Убеден е, че постигането на безсмъртие е възможно в обозримото бъдеще.

А най-неочакваното в историята му не се крие нито в квантовата физика, нито в мечтата за безсмъртие. Крие се в отговора на един прост въпрос - откъде идва желанието му да победи стареенето? Не от научнофантастичните филми. Не от стремежа да остане в историята, а от любовта към неговите баба и дядо. От детското нежелание един ден да живее без тях. Защото понякога зад най-големите научни амбиции стои най-човешкото от всички желания – да не се разделяме с хората, които обичаме.

Ти си само на 16 години, но вече си постигнал нещо, за което на повечето учени са необходими десетилетия – докторска степен по квантова физика. За обикновения човек е много трудно дори да си представи какво означава това, но малко по-късно ще те помоля да го обясниш. Когато непрекъснато си най-младият човек в стаята, кога всъщност се чувстваш като обикновен 16-годишен тийнейджър?

А какво е твоето определение за „нормален“? Никога не съм бил от другата страна, не съм живял като един обикновен 16-годишен, така че ми се струва, че животът ми е напълно естествен.

Имам предвид например да гледаш филми или да правиш нещо, което е извън обичайната ти научна работа.

Имам много приятели на моята възраст, с които прекарвам време. Разглеждам академичния и личния ми живот като две отделни неща. Разбира се, извън науката се срещам с мои връстници, ходим на кино и правим всичко, което си правила и ти на тази възраст.

Наистина е забележително, че си завършил училище на осем години, получил си бакалавърска степен по физика на 11, а магистърска – на 12. Но това не е всичко – защитил си докторантурата си на 15, а скоро ще навършиш 17. Спомняш ли си момента, в който за първи път осъзна, че умът ти работи по различен начин от този на останалите деца? Това за теб просто дарба ли е или понякога е и тежест?

Винаги съм го възприемал като дарба. Не съм усещал да е бреме за мен. А що се отнася до другия ти въпрос - всъщност не бях аз този, който забеляза пръв, че съм различен. Бях много малък. По-скоро учителите и родителите ми бяха хората, които го осъзнаха. Разбира се, когато виждаш, че всички проявяват толкова голям интерес към теб, започваш да си мислиш, че може би в теб има нещо специално.

А как усети в ежедневието си, че не ти е достатъчно да си играеш на детската площадка, а непрекъснато искаш да научаваш нещо ново?

Започнах училище, когато бях на четири години. Тогава може би усетих за пръв път, че не съм като другите.

Докато децата на твоята възраст са прекарвали дните си в училищните дворове, ти си седял в университетски аудитории и си работил рамо до рамо с учени. Има ли нещо от обикновеното детство, което чувстваш, че си пропуснал? Нещо, което никоя диплома или научно постижение не би могло да ти върне?

О, не. Мисля, че тук има погрешно схващане. Защото в сравнение с другите деца аз всъщност имам много повече свободно време. Уча със собственото си темпо, защото запаметявам много бързо и затова разполагам с много повече свободно време от децата, които трябва да ходят на училище от сутрин до вечер, а когато се приберат вкъщи, предстои и да пишат домашни.

Така че определено те имат много по-малко свободно време от мен. Затова не чувствам, че съм пропуснал нещо.

Описваш себе си по забележително простичък начин с думите „Просто обичам да уча“. Случва ли ти се да попаднеш на толкова труден проблем, че да се наложи да спреш и да си кажеш „Не разбирам това“? И в такъв случай как се справяш?

Това всъщност не ми се случва, защото ако един подход не работи, опитвам други. Просто продължавам да опитвам, докато не се получи. Така че всъщност нямам проблем с провала.

А кое е най-впечатляващото в начина, по който учиш? Как успяваш да усвояваш знания толкова бързо? Може би има някаква магическа съставка, която използваш? Хората на твоята възраст се питат как си толкова успешен.

Нямам специален или както ти го нарече - магически начин за учене. За мен това е нещо нормално.

Просто усвоявам знанията много бързо и неусетно правя връзките между различните неща. Така че нямам някакъв таен метод за учене или специална техника, която използвам. Просто съм си такъв.

Когато беше на девет години, обучението ти в Техническия университет в Айндховен приключи след разногласия относно това колко бързо можеш да завършиш образованието си. Изведнъж се оказа в центъра на международна история, свързана с очаквания, рекорди и академичен натиск. Когато погледнеш назад, на какво те научи това преживяване?

Бих казал, че аз не изпитвах никакъв натиск. В този случай натискът беше по-скоро върху университета, разбира се, защото имаше огромен международен медиен интерес. Аз съм израснал с медийно внимание. За мен то никога не е било проблем. Така че не съм изпитвал натиск в този смисъл.

Докторското ти изследване е посветено на бозе-полароните в свръхфлуиди и свръхтвърди тела – понятия, които дори повечето възрастни трудно могат да си представят. Ако трябваше да обясниш изследването си на друг 16-годишен, който никога не е изучавал квантова физика, какво всъщност се опитваше да постигнеш чрез него?

Това, което изучавах по време на докторантурата си, е, че имаме газ, който се състои от атоми. Когато понижим температурата на този газ до изключително ниски стойности - съвсем малко над абсолютната нула, което е най-ниската възможна температура във Вселената, започват да се проявяват специални квантови явления.

По време на докторантурата си се опитвах да разбера какво се случва при тези изключително ниски температури, както и какво става, когато различни видове атоми взаимодействат помежду си. За да дам по-практичен пример, това е важно за квантовите изчисления, при които също се използват взаимодействия между атоми.

А защо избра точно тази област?

Квантовата физика винаги ме е интересувала и беше важна част от научния ми път. Защото в крайна сметка това, което искам да постигна, моята цел, е безсмъртието и дълголетието – удължаването на човешкия живот.

Що се отнася до конкретната тема на изследването - тя беше предложена по-скоро от моя професор. Всъщност тя не беше толкова важна за мен. По-съществен беше начинът, по който се правят научни изследвания, а също и самото изучаване на квантовата физика.

След квантовата физика си насочил вниманието си към медицината, изкуствения интелект и дълголетието. Какво се опитваш да създадеш?

В момента съм и в процес на създаване на компания, собствен стартъп, свързан с това, което искам да направя. Моята компания ще се появи скоро.

Предполагам, че целта ти да създаваш изкуствени органи датира от много години. Говорил си за желанието си да заменяш частите на човешкото тяло, които престават да функционират, вместо просто да приемаме, че един ден те неизбежно ще спрат да работят. Колко близо сме реално до свят, в който все повече наши органи могат да бъдат заменяни? Говорим за десетилетия или за поколения?

Изобщо не говорим за поколения или десетилетия. Ще бъде доста по-скоро, отколкото си мислите.

Когато казваш, че искаш да удължиш човешкия живот, какво всъщност означава това за теб? Имаш ли предвид конкретна възраст – може би 200 години? Или крайната ти научна амбиция е да достигнеш до момент, в който самото биологично стареене може да бъде спряно или обърнато?

Да, точно така. Целта ми е безсмъртието. Не става дума за 150 или 200 години, а да живеем вечно.

И според теб това е реалистично и възможно в близкото бъдеще?

Определено да.

А възможно ли е именно ти да бъдеш ученият, който ще направи това откритие, разбира се, заедно с екип от други учени?

Уверен съм, че ще го направя сам.

Значи можем ли да си представим Нобелова награда за най-младия човек в историята?

Мисля, че когато разгадаем тайната на стареенето, Нобеловата награда вече няма да е толкова важна. Но е напълно възможно.

Зад тази амбиция обаче стои и един много личен въпрос. Защо искаш да победиш стареенето? Страхуваш ли се лично от смъртта? Или гледаш на нея като на научен проблем, който човечеството просто все още не е успяло да реши?

Бих казал, че стареенето е фундаментален проблем, който досега никой не е успял да реши. И изглежда, че това и е най-важният проблем, който трябва да бъде решен. То е като препятствие пред толкова много други неща.

Мисля също, че това би позволило на хората да прекарват повече време с любимите си същества, което, разбира се, е нещо хубаво.

Тук обаче възниква и един етичен въпрос. Представи си, че утре откриеш лечение, което позволява на хората да живеят 200 години или дори да станат безсмъртни. Кой трябва да има достъп до него? Как можем да предотвратим превръщането на дълголетието в най-голямата привилегия – свят, в който богатите буквално могат да си купят още един век живот?

Аз съм учен, така че моята задача е да го изобретя. Етичните въпроси не са нещо, върху което се съсредоточавам в момента.

А мислиш ли, че може да се предотврати подобно неравенство и откритието да бъде достъпно за повече хора? Може би именно ти ще носиш отговорността да направиш това възможно, защото то вероятно ще се превърне в най-желаното нещо на света.

Първо трябва да го изобретя. Но, да, това е нещо, върху което ще мисля тепърва, тъй като искам да бъде направено по най-добрия начин.

Изкуственият интелект вече може да разпознава огромни количества медицински и биологични данни много по-бързо от който и да било човек. В собствената си работа възприемаш ли изкуствения интелект просто като инструмент или все повече като научен партньор? И възможно ли е най-важното откритие за човешкото стареене един ден да бъде направено от машина, а не от човек?

Аз възприемам изкуствения интелект по-скоро като инструмент. Можеш да си го представиш като Google, но на стероиди. За мен е много полезен инструмент, който може значително да ускори научните изследвания. Но винаги присъства човешкият елемент. И мисля, че изкуственият интелект не може просто да действа самостоятелно и да провежда изследвания.

Ако започнем да заменяме органи, да редактираме гени и да използваме изкуствен интелект и технологии, за да подобряваме мозъка и тялото, къде свършва медицината и къде започва усъвършенстването на човека? В кой момент вече не поправяме човешкото тяло, а създаваме съвсем различен вид човек?

Всъщност точно това е и моята цел. Да създам нов вид хора, да достигна дори отвъд медицината.

През по-голямата част от живота ти, а може би и през целия ти живот досега, светът те описва с определения като „дете чудо“, „гений“, „най-младият“. Представи си, че утре никой не знае на колко години си, какъв е коефициентът ти на интелигентност или колко дипломи притежаваш. След 50 години с какво искаш хората да помнят Лоран Симонс?

С постигането на безсмъртие. С победата над стареенето. Това е най-важното за мен.

А имаш ли друга цел след това? Ако допуснем, че е възможно да постигнеш безсмъртието още през следващите години, мечтаеш ли за друг толкова смел проект след него?

Честно казано, в момента не мисля за друг проект след това. Изцяло съм съсредоточен в проучването, което цели да „победим“ стареенето. Това е най-важният проблем. Ако успея да го реша, всеки друг проблем ще може да бъде решен веднага.

Не мислиш ли, че самото безсмъртие може да създаде друг проблем? Защото, ако не можеш да умреш, ако не можеш да сложиш край на живота си, за някои хора може да бъде непоносимо да продължават да живеят, ако не желаят това – например при много тежки лични обстоятелства?

Да, замислял съм се и смятам, че в такъв случай хората ще имат опции. Ако не искаш да живееш вечно - добре, това е твоят избор. Но защо някой не би искал да бъде безсмъртен, ако и любимите му хора са? Така че аз всъщност не виждам проблем.

Да, но може би през първите години няма да бъде възможно по-голямата част от света да живее вечно, защото най-вероятно технологията все още няма да бъде толкова масово достъпна. А вдъхновявал ли си се от научнофантастични филми за желанието си да постигнеш дълголетие и безсмъртие? Може би си започнал да мечтаеш за това, след като си гледал нещо подобно, а впоследствие, благодарение на своя ум и знания, си повярвал, че то наистина е възможно.

Не, идеята ми да постигна безсмъртие не идва от филмите. Желанието ми е свързано по-скоро с моите баба и дядо, още от времето, когато бях много малък. Просто не искам да се разделям с тях. Това всъщност беше движещата сила зад тази идея.

Имам и един малко по-необичаен въпрос, защото в крайна сметка извън страхотните постижения ти си просто един тийнейджър. Имаш много свободно време, преминаваш през всички неща, през които преминават тийнейджърите, и може би един ден ще се влюбиш, ако вече не си се влюбвал. Има ли начин да обясниш любовта чрез квантовата физика? Или някакъв научен начин да признаеш любовта си, но не като обикновен тийнейджър с обикновени думи, а по някакъв по-изтънчен начин?

Академичният и личният ми живот са напълно отделни. Аз съм различен на двете места, така че съм обикновено момче с нормални емоции, които остават извън квантовата физика.

И накрая - още един въпрос, но не към доктор Симонс или към физика, а към Лоран. Ако можеше да седнеш срещу онова осемгодишно момче, което току-що е завършило училище и все още няма представа какво необикновено пътешествие му предстои, какво би му казал днес?

Предполагам, че просто бих му казал да се довери на инстинкта си. Да продължи по пътя, по който вече върви. Всичко се е развило добре, така че няма нищо, за което бих му казал: „Промени това“ или „Направи онова“. Просто да продължи да бъде какъвто е.

Можеш ли да отправиш няколко окуражителни думи към младите хора в България, които понякога не са достатъчно уверени в себе си?

Просто правете това, което обичате, и ще видите, че нищо не е невъзможно. Ако нещо не се получава по един начин, винаги можете да опитате по друг. Има безкрайно много възможни начини да постигнете нещо. Така че просто тръгнете след своята цел в живота и работете за нейното осъществяване.

Автор: Цветина Петкова