Даниела Атанасова
Пише ви една майка, която се сблъска с ужасяващата реалност на българските болници, в които се лекуват деца, с молба да бъде дадена гласност на кошмарното им състояние и спешната нужда от ремонт, хигиена и поемане на отговорности от съответните органи. Ние не сме цигани, плащаме си осигуровките и смятам, че поне децата ни имат нужда от по-адекватни условия и здравеопазване. Ето така изглежда една българска болница за деца. Прилагам снимков материал. Детско белодробно отделение, в което прах не е бърсан през последните 10 години, а може би и повече. Едрите боклуци по земята си стояха за всичките 5 дни престой, в които уж беше забърсван пода около леглото. Семките, които циганката преди нас или преди 2 години е плюла в гардероба също не са почистени. Мебелите и оборудването сигурно датират откакто е създадена болницата. Миризмата на мръсотия те пропива. Не ми се коментира отношението на сестрите, които те третират все едно си крадец в къщата им. В педиатрична болница вместо да окажат първа помощ на ударено око, получих съвет да му поставя лъжица, за да не се подуе, ако сме си донесли от вкъщи, разбира се.... А термометри и инхалатори също няма налични, трябва да си осигуриш личните от вкъщи, по възможност и лекарства, температуропонижаващи средства, чаршафи и т.н. Капак на всичко е кошмарна горещина, която идва от чугунените радиатори, които не могат да бъдат спрени въпреки 20-те градуса навън. Болните деца, които обикновено са с висока температура, на силни антибиотици и са особено чувствителни и лабилни, трябва да се охлаждат от течението на прозореца, който е на една ръка от леглото. На всичко отгоре, това е нещо като ВИП стая, в която има баня - лукс. В останалите стаи не събрах кураж да наздърна. Единственият пакет храна за детето, който отворих сутринта преди да ни изпишат и загледах по-обстойно, имаше парче кашкавал - мухолясал. Тъжно и трагично. Надявам се обществеността да обърне внимание, да се вземат мерки или да се организират дарителски кампании, за да може нашите деца да се лекуват в нормални и човешки условия. С уважение, Даниела Петрова Атанасова