Искам да ви разкажа в каква ситуация попаднах днес. Отивам на спирката на центъра в Банкя да си хвана автобус с детето ми което е с ДЦП и го возя в количка. Идва автобус и спира, но е с тръба по средата и не можах да се кача. Един дядо, макар и с бастун, искаше да ми помогне. Подаде ми ръка и изведнъж шофьора затвори вратата. Та питам се аз в тази държава ще има ли някога оправия. Ако шофьора има такова дете би ли му било приятно да му тръшнат така вратата под носа. Защото тези деца, тези хора с увреждания, са на заден план и се гледа на тях с половин око. Пиша Ви това защото ми тежи, че тези хора са като другите и те имат мечти и чувства. Децата горките какво са виновни, че някои не си е свършил работата? И те искат да имат хубаво детство, да тичат да играят в пясъчника, а не да са заковани за цял живот на легло или на количка. А за другите „здрави“ човеци ще ги нарека, те нямат сърца а вмето това имат камъни. Все пак всички сме еднакви всички сме хора някои с недостатъци, но все пак не трябва да има такова отношение и то към децата - най хубавото нещо на този свят. Гледам Ви всеки път когато имам възможност и моля ви ако това което ви написах Ви е трогнало поне малко искам този проблем с автобусите и трамваите да се оправи. Абсурдно да се качи една сама майка с детска инвалидна количка. Моля Ви, подайте сигнал на когото трябва. Аз съм се мъчела и ще продалжавам да се мъча заради това прекрасно детенце Цветелин.