Здравейте,

Преди няколко дни излъчихте в „Прогноза за времето“ снимка на зимен пейзаж, която Ви бях изпратила. Много ми се искаше да Ви изпращам само красиви и положителни неща от България, но за съжаление реалността в нашата страна не съвпада с моите желания. От известно време се сблъсквам със ситуации, достойни за рубриката Ви „Пълен абсурд“ и всеки ден обмислям дали да Ви сигнализирам, защото прекалено много негативни неща заливат българския народ ежедневно и не исках да им предоставя поредната доза напрежение. Но това, на което станах свидетел вчера – 14.02.2015г. ме извади извън равновесие. В този ден, в който всички празнуват и хората би трябвало да са щастливи и усмихнати, около 30 пътници попаднаха в бутафорията, наречена БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ЖЕЛЕЗНИЦА.

След гостуване в гр. Пловдив, на 14.02.2015г. трябваше в 16:00ч. да присъствам на репетиции на детска група за народни танци в с. Елешница, общ. Елин Пелин, тъй като съм Председател на читалището. Проверих в сайта на БДЖ и прецених, че за мен най-удобно ще бъде да пътувам с влака за София, който заминава от Пловдив в 12:05ч. (пътнически влак) и ще пристигне на Гара Елин Пелин, в удобно за мен време. Когато в 11:25ч. отидох на една от касите на Гара Пловдив, видях, че бързия влак Бургас-София, който е трябвало да замине от Пловдив за София в 11:20ч. закъснява с 60мин. В този случай ПВ и БВ щяха да тръгнат почти по едно и също време и реших, ако е възможно да пътувам с БВ.

Попитах жената на гишето дали може да си купя билет за бързия влак и да пътувам с него. Тя ме погледна странно, сякаш ми казваше „Що за глупав въпрос“ и ми каза с отегчен тон, че може. В 11:31ч. си закупих билет за БВ Бургас -София и седнах в чакалнята (изключително студена), за да чакам. В 11:50ч. на електронното табло на гарата изписа, че влака ще закъснее със 70мин. До мен седеше момиче, което също чакаше бързия влак и ми каза, че първоначално закъснението е било 20мин., след това 60мин. и постоянно се увеличава. Притесних се да не закъснея за мероприятието в читалището и отидох на „Информация“.

Попитах служителката, дали има някаква сериозна повреда, поради която може да се удължи закъснението на влака, за да не го чакам и да пътувам с пътническия влак. Тя ми отговори, че е по-добре да тръгна с ПВ за София в 12:05ч. Взех си багажа и отново отидох на касата, за да си презаверя билета (поне така си мислех, че трябва да направя, след като ще пътувам с друг влак). Пред мен на касата имаше и други пътници, които бяха дошли за презаверка на билета от бързия влак. Служителката ни каза, че не е нужно.

С този билет: „направо се качвате на пътническия влак“. Попитах „Как така направо се качваме? Нали влака е различен, съответно и сумата, която сме платили е по-висока.“ Не получих отговор. Аз и възрастната жена, с която се запознах на касата, се качихме на пътническия влак за София. Когато дойде кондуктора и поиска билетите ни я попитах съвсем спокойно и любезно: „Извинявайте, как така билети от различна класа влакове не се презаверяват? И означава ли това, че след като не са върнати парите на хората, ще ги компенсирате като ги настаните в I-ва класа?“ Тя ме погледна с пренебрежение и ми каза: „Първо, в пътническия влак няма I-ва класа….“ Аз извадих мобилния си телефон и показах сайта на БДЖ: „Как така няма?! На сайта Ви пише, че има и цената на билета е по-висока. И ако отида на касата и попитам за билет за I-ва класа на ПВ, ще заплатя сумата.“ Кондуктора ми отговори с насмешка: „Момиче, такова нещо като I-ва класа в България няма!“ засмя се и подмина. За пореден път, мен - редовен данъкоплатец и коректен гражданин на България, ме накараха да се почувствам като низше същество и измекярка.

Плащаме си определената сума за съответната услуга, а отношението към нас е като към някой, който ползва услугата безплатно или краде. За съжаление сагата не приключи до тук. Влака спря на Гара Стамболийски и кондуктора ни уведоми, че бързия влак ни е настигнал и който иска може да се прехвърли на него. Почти всички пътници, които имаха билети за бързия влак слязоха. Имаше и такива, които вече бяха крайно разочаровани и обнадеждени и решиха да не се местят. Когато слязохме на перона, в другия коловоз имаше спряла мутриса. Тъй като нямаше кой да ни упъти на кой коловоз да отидем, няколко човека, в притеснението си да не изпуснат бързия влак, се качиха в спрялата мутриса.

Покрай нас (събрахме се 6 човека – разигравани от БДЖ) мина служител от гарата и го попитахме дали трябва да се качим на тази мутриса или бързия влак ще дойде на друг коловоз. Получихме отново пренебрежителен и присмехулен отговор „Не виждате ли, че този влак е спрял и не се движи?! Как ще се качите на него? Заобиколете и отидете на другия коловоз.“ В този момент едно момиче, излезе от мутрисата(влака, който „не се движи“) страшно притеснена и каза, че този влак е за гр. Пловдив и за малко да я върнат пак там, откъдето е тръгнала.

С нас беше и майка с 9-годишно дете, която ни разказа как преди седмица е чакала в студа със сина си, отново закъснял влак - 105мин. И така….след 15мин. „историческия“ бърз влак Бургас – София, дойде. Така близо 30 човека, излезли от домовете си в празнично настроение и с усмивка, бяха разигравани като „маймуни“. Да, всеки пътуваше към свои близки и роднини, и цялата тази неприятна история щеше да избледнее, благодарение на празника и срещата им с любими хора. Но това е само един случай от първата част на деня, а до края му? Колко пъти още, някой ще накара честния – платилия си за услугата българин, да се чувства мизерник?! И тук не става въпрос за 2-3лв. разлика в цената на билета. Макар, че за пенсионираната медицинска сестра, с която се запознах със 100лв. пенсия, 3.00лв. са пари.

Това е история за отношението – онова чисто човешко отношение към хората. Никой от пътниците, с които разговарях, не изказа лошо мнение за това, че влака закъснява със 70мин. „Това е техника, случват се и такива неща“ – казваха хората. Но пренебрежението към тях, ги беше огорчило. Не мога да разбера и поведението на служителите на БДЖ. Оправдават грубото си отношение с ниски заплати. Много хора в България получават ниски заплати(много по-ниски от техните дори), но обслужват клиентите с усмивка и любезен тон.

Замислям се и над това, дали Вашето разследване за открадната нафта в БДЖ, не разкрива само „капка в морето“ от схеми за кражба. Невръщането на пари от билетите в такава ситуация, не е ли пак кражба? Ако бързия влак не си беше наваксал времето? Какво се случва с разликата от сумата на билетите, която не се връща на хората? Пожелавам Ви ден, изпълнен само с положителни емоции!

Поздрави, Дани Папазова