Причината, по която пиша това, не е самото бедствие, а бездействието на държавата. Още в началото в събота на 07.03. в село Равнил, Маданско, снегът вече беше над колене, а дърветата по пътя бяха десетки. Вече от часове нямаше ток. Звъняхме на 112 няколко пъти, а те ни отговаряха "ще предадем" и това беше. Нищо не се случваше. Тогава на следващия ден аз и още няколко момчета грабнахме резачките и срязахме може би над 100 дървета. След това чакахме техника да разчисти пътя. Тя пристигна на другия ден следобед (15 часа на 09.03). Освен това беше разчистена само главната улица и доста хора все още бяха откъснати. В сряда (11.03) стара жена с диабет има нужда от линейка, но тъй като пътят не е изчистен, тя не може да стигне до нея и така отново се събират хората от селото и с лопати разчистваме около 500 метра 60-70 см. сняг. Това не е всичко. След 9 дни без ток в неделя на 15 март няколко човека от селото ни се притичват на помощ на енергото, газят в снежни преспи, теглят скъсани жици и така с тяхна помощ токът в няколко села до няколко часа беше възстановен. А сега въпросът ми- дали тези хора ще бъдат видяни и чути? Тези, които рискуваха живота си и които дадоха труда си, който никога няма да бъде оценен, тези хора, които не очакват награда и отплата. Тези хора трябва да се наричат ГЕРОИ. И при следващото бедствие ли трябва да разчитаме на себе си?Замислете се! Благодаря Ви!