Уважаеми дами и господа,

 

Пиша Ви това писмо с единствената надежда, че чрез Вас – медиите нещата в държавата ни могат да се променят, като даваме гласност на абсурдите, които ни съпътстват непрекъснато. Аз съм пълномощник на едно семейство от Великобритания, както и на много други, които са инвестирали огромни средства в нашата икономика, купувайки имоти в България. През 2009 г. моите клиенти си построиха къща в парцел в покрайнините на с. Топола до Каварна. Имотът се намира непосредствено до голф игрището „ Блек Сий Рама”. Тяхното единствено желание бе те да могат да живеят там и да ползват услугите му като страстни голфъри. Къщата е двуетажна с три спални, басейн и масивна ограда. Получили сме всички възможни документи (разрешение за строеж, разрешение за ползване и др.), които удостоверяват законността ѝ, включително имаме и договор с монополиста „ВиК – Добрич” за водоснабдяване на въпросния имот. Още по време на строежа имахме сигнали от строителя, че водата е недостатъчна и имат проблем, но тогава се надявахме, че това е временно. Уви, нещата не само ,че не се подобриха, но се влошиха и от тогава и до днес на практика няма никакво водозахранване и поради това имотът никога не е бил използван от самото му построяване. В имота няма вода дори за санитарно-хигиенни нужди, а построеният басейн никога не е бил използван, дори не е била тестваната инсталацията поради тотална липса на вода. Многократно сигнализирахме на „ВиК – Добрич” чрез техния представител в района, както на лични срещи с ръководни служители на предприятието. Получавахме уверение, че това е временен проблем, за който те са наясно и ще бъде отстранен в кратки срокове, но до настоящия момент това не се случи. През 2013 г. пратихме на вниманието на управителя на „ВиК – Добич” две писма , с които официално го информираме за проблема, очаквайки неговото съдействие за решаването му. За съжаление не получихме никакъв отговор и в началото на 2014 г. моите клиенти заведоха съдебен иск за пропуснати ползи поради невъзможността да ползват имота си. Делото се проточи повече от година, макар че експертизата изрично доказа липсата на вода, като претенцията на ответника ( „ВиК – Добрич”) беше единствено по отношение на размера на обещетението. На последното заседание на съда адвоката на „ВиК – Добрич” декларира желание за споразумение, но след повече от два месеца разтакаване в крайна сметка се оказа, че управителят на дружеството се е отказал от тези си намерения. Пиша ви, тъй като аз и моите клиенти не можем да се примирим с безхаберието и арогантността на монополистите, които с лекота подписват договори, които след това не изпълняват, без да се страхуват от последствията за тях. Непрекъснато гледаме репортажи за проблемите във водоснабдяването в Добрич и областта, но като че ли през годините нищо не се променя. Това е защото, никой не си търси правата по съдебен ред, поради липса на доверие към съдебната система в България , както и поради липса на финасови средства. Моите клиенти са твърдо решени да си търсят правата и в европейски съд, но тогава страната ни ще придобие още по- печална слава и докато чуждестранните инвестиции намаляват непрекъснато, ние ще си стоим на дъното на всички класации за стандарт на живот и т.н. Сигурни сме, че накрая делото ще бъде спечелено и ще им бъдат изплатени всички компенсации, но тези хора няма да похарчат нито лев повече у нас. Те ще продадат всичките си имоти макар и на загуба, но няма да спрат да „рекламират” страната ни в тяхната родина, а всички знаем какви са последствията от подобна „реклама”. Остава и най-важният въпрос, дали след като спечелим делото , все пак въпросното водоснабдително дружество ще осигури вода и имотът ще бъде използваем или той ще си остане като паметник на безотговорността и безхаберието. Чрез вас бихме искали да се срещнем с въпросния управител на „В и К – Добрич” и да му зададем неудобния въпрос , дали той би вложил парите си в имот, в който няма вода и дали би чакал търпеливо 7 години да се реши този проблем. Бихме искали също и да призовем и други собственици на имоти от района да си търсят правата по съдебен път чрез колективен иск към „В и К – Добрич”. Не на последно място бихме желали да узнаем и какви са правомощията на КЕВР в такива случаи и какви биха били санкциите за некоректните водоснабдителни дружества. Искрено се надявам, че ще проявите интерес към този казус и ще ни съдействате за задвижването на тежката и неефективна бюрократична машина,за която прекалено скъпо плащаме всички ние.

 

С уважение, Катя Стефанова