Бургас - "европейски" град..Искам да ви разкажа за снощното ми приключение. Прибирайки се към хотела, видях най-новата придобивка на бургазлии - велосипеди под наем или "Вело Бургас". На няколко места в града са разположени киоски със заключени колела - пращаш смс, колелото се отключва и го връщаш на друг такъв киоск. От Севастопол в морската градина с Борис взехме две колела с идеята да ги върнем на площад "Централна гара", където според картата можем. Карайки по велоалеята (която случайно или не свършваше пред чалга клуб в морската градина), а след това по улицата, стигнахме до мястото. Уви, озовахме се в средата на строителна площадка - обичайната предизборна реконструкция. Мястото за връщане на велосипеди все пак успяхме да стигнем, носейки велосипедите на ръце, само за да разберем, че то е покрито с найлон и все още не е въведено в експлоатация. Според картата другото най-близко място за връщане беше на входа на Морска гара. Тръгнахме натам, като на всичко отгоре приятелят ми спука гума заради строителните материали, пръснати наоколо. Междувременно видях номер на "Вело Бургас" и звъннах да попитам дали там в действителност има киоск. Не споменах, че действието се развива в 2 ч. през нощта. За моя радост имаше дежурна телефонистка, която настоятелно ме увери, че стойката е буквално на входа на Морска гара. Някакси се добрахме дотам със спуканата гума. Не намерихме стойката. Портите на гарата бяха спуснати, а охраната ни каза, че такова нещо никога не е имало там. Звъннахме отново и се оказа, че киоска е преместен вътре в самата гара. Портите след 22:00 часа се затваряли и не се отварят до сутринта. Телефонистката ни насочи към следващста близка възможност - морско казино в Приморски парк. Бургазлии знаят, че до потртите на гарата се стига по една тясна улица, а срещу тях започва паркът. Точно влязохме в парка и срещу нас се озова автомобил на някакво предприятие "Общинска дезинфекция", който от ремаркето си изхвърляше изключително гъсти облаци дим срещу комари. Колата излезе от парка и се качи по улицата, по която дойдохме. Започнахме да кашляме и да се задушаваме. Оставихме колелетата и започнахме да бягаме към плажа отдолу от обгазяването. Реших да звънна отново, за да обясня ситуацията, в която изпаднахме. Момичето ме попита колко души сме и като и отговорих двама, тя ми съобщи, че на казиното има само една свободна позиция и можем да оставим само едното колело. ВЪЗТОРГ! Остана ни само да викаме неволята! Приятелят ми, вече бесен, вдигна телефона и и каза, че оставяме колелата на портите на Морска гара и те да си ги прибират, както си искат. Разбрахме се и поне спряха да ни таксуват. Всъщност тогава намерихме и два пръта от предишния киоск и оставихме велосипедите до тях. В главата ми остана един въпрос: Как може да пуснеш една система при положение, че не е завършена и не функционира?