5 ча́са... Времето, което отнема, в 21-ви век, да дадеш гласа си. Въпреки това гласувахме. Но много след мен, най-вероятно, няма да успеят! Други се отказаха. 5 ча́са... само една стая за гласуване... градът - Милано... героите - българи, ядосани, силни, истински българи... 5 ча́са, бяхме заедно, смяхме се, бяхме ядосани, потресени. И защо ли? Все пак повечето си казваха: "Ами, това е то. Това е България." След 5 ча́са попитах консула ни къде и как можем да се оплачем... Да се оплачем така, че да има смисъл... Отговор така и не получих. Не знаеше.. не искаше да знае... каза: "Провери в интернет"... Не приемам това за отговор, не приемам това за нормално отношение... И ще се постарая уважаемият консул, Росен Руфев, да го разбере... както и онези, които счетоха, че българите в чужбина ще се откажат от правото си на глас, при тези обстоятелства... НЕ...