За втора поредна година град Радомир ще отбележи Празник на бозата. Град Радомир е известен с бозаджийския занаят още от втората половина на XIX в. Пренесли го албанци, които по това време се заселили в града. Последните албанци бозаджии в града били Али Сербез и неговият син, чието потомство сега живее в гр. Измир-Турция. Пръв от този край усвоил занаята Димитър Петров Калгарийски от с. Чуковец. Това станало около 1880 г. От това време е и първата бозаджийска работилница в град Радомир. Към нея имало и сладкарница, посещавана с охота от радомирци и преминаващите през града. След 1880 г. бозаджийството се превръща в основен занаят за много мъже от Радомир и селата от Радомирска околия. Бозаджиите се сдружавали в компании и тръгвали из България след Симеоновден. Връщали се в родните села по коситба. 

Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Друган, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор, Дебели лаг. Бозата се приготвяла в казани с вместимост 80-100 литра. Необходимият инвентар за производството и са: текне /корито/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, гюмове, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/ и др. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно.

Произвеждала се още от ръж или пшеница, както смесена – от просо и ръж. От средата на XX век ръчното производство преминало в работилници с автоклав – херметически затворен съд от стомана, в който напитката се извлича от зърното под пара. Добрата боза е гъста и трябва да се усеща вкуса и дъха на зърното от което е произведена.

В цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци едната ръка е по-дълга от другата – разтеглила се от носенето на големите дървени гюмове пълни с боза. Открай време се знае и друго, че от всички балканци най-добри майстори на напитката са албанците, а от българите – радомирците. Радомир е известен като столица на бозата от векове. Не случайно в центъра на града се издига единственият в света паметник на бозаджия, символизиращ поминъка на радомирци от края на XIX и началото на XX век.