Здравейте! Живея в малкото планинско селце Балша, което е само на 15 км от София и Ви пиша от името на живеещите на ул. "Стара планина". В края на селото, на 30 м от боровата гора, където е и моят дом, от няколко години в полуразрушена „къща“ се е настанил клошар с психични отклонения. Превърнал е всичко наоколо в сметище и развъдник на кучета. Съседите ми са предимно възрастни хора и са безсилни да се справят с проблемите, а те са много. В резултат от изгарянето на отпадъци, с които въпросният човек се отоплява и си готви, три пъти идваха пожарникари, за да ни спасят нас и близката борова гора от огъня. Вече спим неспокойно от евентуално следващо подпалване на близката борова гора или на някоя от околните къщи. Непоносимата миризма, плъховете и мухите не ни позволяват да отворим прозорците си и да стоим извън къщите си. Вместо чист въздух, заради който сме избрали това място за живеене, се разнася смрад на гниещи отпадъци. Глутницата кучета са агресивни и гладни – нападат и съседи, и туристи. Не смеем да излизаме от дворовете си и държим децата си вътре като заложници. Вчера кучетата отново са нападнали една възрастна жена и е чиста случайност, че се е разминало без ухапване. След нашите многократни жалби и сигнали до всички институции, за които сме се сетили, резултатите са следните. От "Екоравновесие" няколко пъти идват, прибират кучетата, обезпаразитяват ги, кастрират ги и ни ги връщат, но те продължават да са агресивни и да нападат. От Социални грижи искахме помощ да настанят човека в специализирано заведение, за да не измръзне и да не ни обгазява при изгарянето на отпадъците. Имаме писмен отговор, че той не бил съгласен. От Столична община и Община Нови Искър си прехвърлят топката с кореспонденция - има ли предписание за принудително премахване на опасната сграда, има ли съответно в законоустановения срок възражения за това или няма, има ли заповед, или няма, но до момента няма никакъв резултат. Сметището се разраства. Кметът на селото вдига безпомощно рамене, мрънка и обещава за пореден път да сигнализира от „високо“ за проблема, но така е от две години и ние вече не му вярваме. Разбра се, че този клошар преди време по същия начин се е бил настанил в трафопост в кв. "Люлин", но след направен от него пожар е бил „изгонен“ от Енергото. Кой да предпази гората и нас от пожар? Оказва се, че всички искат да помогнат, но нямат законово основание. Не го приемаме за нормално! Трябва ли да съдим държавата си, че няма закони и не може да ни осигури възможност да кажем „Моят дом е моята крепост“. Човекът не бил съгласен, а нас някой питал ли ни е дали сме съгласни да живеем в този ад? Ние искаме спокоен сън, чист въздух и закони, но с резултат, а не само преписки и прехвърляне на отговорност. Защо се опитваме да върнем младите хора в България, като и на по-възрастните вече им минава мисъл за бягство от такова беззаконие и институционално бездействие.