Животът по европейски коридор номер 8 се движи с 25 километра в час

Най-бавният влак в света - за тази титла кандидатства композицията, която се движи между Кюстендил и Гюешево в Западна България. Оказва се, че и за този влак си има пътници.


Първият влак спира на гара Гюешево през  лятото на далечната 1910 година. Построяването на историческата жп линия от Радомир почти до македонската граница отнема пет години и струва 12 хиляди златни лева. Релсите били английски, траверсите – сръбски, а проектантите – италиански. Гара Гюешево е една от най-високите на Балканите.


Нейната надморска височина е 943 метра. Оттук до Кюстендил са около 35 километра. С автомобил това разстояние се взима за около половин час. Ние обаче се качваме на влака. И се оказваме единствените пътници. За известно време компания ни правят машинистът, началник влакът и един полицай.


Най-бавният влак у нас всъщност е модерна дизелова мотриса „Сименс Дезиро“ с два дизелови двигателя с мощност 400 конски сили всеки. При нормални условия тази мотриса може да развие 120 километра в час.


Тук обаче влакът пори Осоговската планина със скромните 25 километра в час. С билет от 2 лева и 70 стотинки от Гюешево до Кюстендил се пътува точно час и 50 минути. Време, за което със самолета от София можем да стигнем до Брюксел.


Влакът може да е бавен, но е крайно необходим за жителите на общо 15 села в региона, до които не пътува автобус. А бавната скорост дава едно друго предимство – да се насладим на живописния маршрут.


„Хората оттук ходим да си взимаме и пенсиите. Друг превоз няма и на влака разчитаме. Имаме къщички, да дойдем, да си ги обиколим, имема кученце – да го нахраним, някои имат и родители. Като падне снегът – влакът идва, а колата някъде закъсва из преспите. Старите изостанахме тук. Младите избягаха. Всеки си търси работа, за да живее. А старите все нещо прекараме – кога доматки, кога картофки, все нещо да изкараме на село”, казва Стойка Стоицова.


Влакът минава оттук само три дни в седмицата. Линията се води губеща, но за много хора тя е вход и изход към цивилизацията. Транспорт за селскостопанската продукция и за туристически разходки. Понякога влакът е и линейка.


Животът по европейски коридор номер 8 се движи с 25 километра в час. Също толкова бавно се движи и идеята някой ден по трасето от София до Скопие да летят скоростни влакове.


Железопътната връзка между двете балкански страни засега е само на хартия. В подготовка е рехабилитацията на релсите до Гюешево, за които ще се разчита на европейски пари. Изцяло липсва жп линия между Гюешево и границата. От Македонска страна се изгражда трасето от Куманово до Беляковце. Но оттам до границата има още 50 километра.


Повече по темата гледайте във видеото.