Кои сектори бяха най-засегнати и как са ощетени служителите?
Заради снежното бедствие бизнесът в България понесе сериозни загуби. Добрата новина е, че най-засегнатите области Смолян и Кърджали са сравнително малки и не оказват съществено влияние върху българската икономика.
Там работят малко над 60 000 души, а дневният оборот на фирмите е едва 10 милиона лева. Все пак прогнозите на експертите сочат, че една трета от предприятията там са пострадали от снежното бедствие. Това означава загуби от около 3 милиона лева на ден или 30 милиона лева загуби от началото на бедствието до сега.
Грубите сметки показва, че заради 5 дни без ток завод, в който работят над 550 души, вече е загубил над 1 милион лева. „Това са загуби от непроизведена продукция, които никога няма да се възстановят”, обясни Красимир Стефанов. В завода се произвеждат високотехнологични пластмасови изделия за индустрията и автомобилостроенето, които след това се изпращат до клиенти от цяла Европа.
Предприятия като това, според експерти, ще са и основните губещи в бедстващите райони. „Малко над 1/3 са индустриални предприятия - такива, които произвеждат и имат поръчка и то извън самите области или за страни от ЕС. В този случай това прекъсване застрашава техния бизнес”, коментира икономистът Лъчезар Богданов.
Поне засега обаче по-застрашени изглеждат други. Мините в Мадан и Рудозем все още не работят. Липсата на ток е довела до наводняването им, а възстановяването на работата ще струва най-малко 2 млн. лева. „Не можем да се разплащаме, трупаме задължения”, обясни заместник-изпълнителният директор на „Горубсо” Велин Инджев. В мините препитание намират над 850 души. Около 500 от тях няма да работят.
По закон нашият работодател е длъжен да ни плаща, ако заради бедствието не можем да стигнем до работа - минимум 50% от възнаграждението. Ако пък участваме в спасителните работи, трябва да разчитаме на цялото възнаграждение. В случай, че заради бедствието предприятието не може да работи – както е в рудника, законът е на страната на работодателя.
"Той може да се възползва от една възможност за предоставяне на платен годишен отпуск на работници си без тяхно искане или съгласие при престой за повече от 5 работни дни”, обясни Теодора Дичева от Главната инспекция по труда.
