Как наказват незаконните споразумения по света

След продължила повече от година проверка на пазара на горивата, Комисията за защита на конкуренцията най-накрая се произнесе – картел има! Шест компании бяха обвинени в тайни договорки. Те отричат.

Появиха се и обвинения, че разкриването на картела се прави предизборно. Това твърдение се отрича от КЗК.

„Имаме безспорни доказателства, че има картел при горивата”, заяви пред журналисти председателят на Комисията Юлия Ненкова.

Сключването на картелно споразумение е едно от най-тежките нарушения на правилата на пазарната конкуренция.

Какво представлява?

По темата

Картелът е споразумение или съгласувана практика между няколко компании, които трябва да са конкуренти на пазара. Със сключването на картелно споразумение обаче те целят да намалят конкуренцията на по-малките играчи. За целта се договарят тайно за цените или ценовите условия, разпределят квотите за производство или продажби или тайно разпределят пазари, участват в манипулиране на публични търгове или конкурси, в процедури за възлагане на обществени поръчки.

Картелните споразумения могат да бъдат за ценообразуване, сфера на влияние, условия на продажба, използване на патенти, регулиране на обема на производството, съгласуване на условията за продажба на продукцията, наемане на работна ръка и т.н. Като правило картелът действа в рамките на един отрасъл.

Картелните практики не са български патент. Светът ги познава отдавна.

От повече от век фамилията Рокфелер е синоним на богатство и успешен бизнес. Джон Рокфелер става първият американски милиардер и е наричан „най-богатият човек на всички времена“. Още в началото Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни. По-късно Рокфелер създава и картел на превозвачите, наречен „South Improvement Co” и по този начин под властта му е 90% от нефтения бизнес в страната. 

Срещу неговата компания „Standard Oil” са първите антимонополни дела в историята на САЩ. Съдът разпорежда да я раздели на няколко по-малки предприятия. Две от тях се сливат отново през 1999 година и се превръщат в днешния американски нефтен гигант „Ексън мобил”.

Горивата са и сред индустриите, които винаги са били ръководени от картели. Пазарът на горива е бил податлив към създаването на картели и монополи въпреки световните идеали за свободна конкуренция.

Снимка: Thinkstock

Между 1940 г. и 1970 г. на световната сцена доминират седем петролни компании, наричани „Седемте сестри” – днешната BP, „Гълф ойл”, „Стандард ойл Калифорния”, „Тексако”, „Роял Дъч шел", „Стандард ойл Ню Джърси" и „Стандард ойл къмпъни Ню Йорк". До 1970 г. „Седемте сестри” контролират около 85% от световните петролни резерви и оказват силно влияние върху производителите на петрол от третия свят.

Влиянието на „Седемте сестри” отслабва след създаването на ОПЕК – Организация на страните производителки на петрол, чиято цел е да отстоява законните права на държавите членки на световния пазар на петрол. 

Извън пазара на горива

Картелните споразумения са познати в почти всички области на икономиката. В Европа един от най-скандалните случаи е от тази година. В началото на лятото Европейската комисия наложи рекордна глоба на водещи производители на камиони заради 14-годишно участие в картел. Германските МАН, под шапката на "Фолксваген", и "Даймлер", шведско-френският "Волво/Рено", холандският ДАФ и италианският "Ивеко" бяха глобени с рекордната сума от 2,93 млрд. евро, защото са нарушили правилата за конкуренция в ЕС. На петте водещи производители се пада около 90% от средните и тежкотоварните камиони, произвеждани в Европа.

Снимка: Thinkstock

В продължение на 14 години петте компании са имали заговор да поддържат определени цени и да прехвърлят върху потребителите тежестта от разходите за покриване на стандартите за емисиите.

Предател се оказва компанията МАН. За това, че са разкрили картела, се спасяват от глоба в размер на 1,2 млрд. евро.

Останалите компании са постигнали извънсъдебни споразумения. "Даймлер" и ДАФ са с рекордни глоби от 1 млрд. евро и 753 млн. евро съответно, следвани от "Волво/Рено" с 670 млн. евро и Ивеко с 495 млн. евро.

Съвкупно глобата превишава предишния рекорд от края на 2012 г., когато ЕК осъди 7 дружества да платят общо 1,47 млрд. евро за 10-годишно картелиране при катодно-лъчевите тръби. Тогава глобата беше наложена за фиксиране на цените на пазара на катодно-лъчеви тръби за телевизионни и компютърни екрани.

Според Европейската комисия от 1996 г. до 2006 г. компаниите, сред които са „Филипс”, „Ел джи Електроникс” и „Панасоник”, изкуствено са определяли цени, поделяли са пазари и са ограничавали производството си за сметка на потребителите.

Действията на компаниите „се характеризират с най-лошите видове антиконкурентно поведение, които са забранени за компаниите, работещи в Европа", посочиха тогава от ЕК.

Катодно-лъчевите тръби бяха сред най-важните части на телевизионните екрани и компютърните монитори преди да се премине към технологията на плоските екрани. Тези тръби определяха до 70% от цената на екрана.

„Филипс” и „Ел джи Електроникс” са глобени с общо 999 млн. евро, а глобата за „Панасоник” е 157 млн. евро, като сумите се увеличават с отчитане на комбинирани глоби и санкции за дъщерните дружества.

Другите глобени компании са „Самсунг”, „Техниколор”, MTPD и „Тошиба”. Тайванската "Chunghwa" не е санкционирана, тъй като тя е първата компания, разкрила картела пред европейските власти.

Картелът за катодно-лъчевите тръби е действал в цял свят, а компаниите напълно са съзнавали, че действията им са незаконни.

Предишният рекорд бе поставен през 2008 г. с глобата от 1,38 млрд. евро за картел в производството на автомобилни стъкла. Експерти от ЕК доказаха, че фирмите незаконно са договаряли помежду си цените поне пет години.

Най-тежко беше глобен френският гигант "Saint-Gobain" - с 896 млн. евро. Наказанието на французите беше завишено, защото те имаха и предишни провинения в тази насока.

Глобата за британския производител „Pilkington" по същия казус беше в размер на 370 млн. евро, за японската "Asahi Glass" – 113,5 млн. евро, а за белгийската Soliver – 4,4 млн. евро. Японците получиха 50% по-ниска глоба от предвиденото, защото са се съгласили да сътрудничат при разследването.

В хода на тригодишното разследване е установено, че картелните споразумения са били договаряни на поредица тайни срещи по хотели и летища из цяла Европа. Участниците в него са контролирали почти 90 на сто от целия пазар на автостъкла в Европа. 

Редактор: Ина Григорова

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си