Има ли опити за политическа употреба на протестите във Франция

Премиерът на Франция Себастиан Льокорню свиква в понеделник кризисно заседание на кабинета, за да оцени последиците от насилието и грабежите през уикенда в цялата страна. Това бяха едни от най-тежките прояви на обществено безредие в съвременната история на Франция, пише "Би Би Си".

Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес подаде оставка, съобщи в понеделник сутринта Елисейският дворец — централата на френския президент. Еманюел Макрон обаче не я прие, а вместо това му възложил да проучи как улиците във Франция да станат по-безопасни и как извършителите на насилието през уикенда да бъдат изправени пред правосъдието.

Над половин милион демонстранти мирно протестираха в събота срещу растящите разходи за живот и ограничения достъп до качествени обществени услуги, включително добро държавно образование. Протестите обаче прераснаха в насилие, след като се появиха групи активисти и вандали, облечени в черно и с маски на лицата.

Снимка: БГНЕС

По приблизителни оценки са разграбени и унищожени около 1500 магазина и търговски обекта. Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу тълпите. На няколко места служители са забелязани да нанасят удари с палки върху протестиращи. Френското Министерство на вътрешните работи съобщи, че в събота са били ранени около 1000 полицаи, седем от които - тежко.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес е обвиняван от политическите си опоненти, някои синдикати и потребители в социалните мрежи, че не е бил достатъчно подготвен и че полицейското присъствие е било недостатъчно преди множеството протести, насрочени за събота. Председателят на долната камара на френския парламент Яел Браун-Пиве заяви, че иска да започне разследване, което да установи какво точно се е случило.

„Нещата са мрачни в Града на светлината“, гласи един от надписите с червена боя върху стена на магазин в Париж в неделя вечерта.

Снимка: БГНЕС

Каква беше реакцията на Макрон? Той направи телевизионно обръщение към нацията, в което призова за национално единство и се опита да увери французите, че извършителите на насилието ще бъдат наказани. Френските медии разкритикуваха остро речта на Макрон, определяйки я като лишена от конкретни подробности и отговори на въпроси като:

►Как ще бъде потърсена отговорност от вандалите и участниците в безредиците?

►Как градовете във Франция ще бъдат защитени по-добре, особено след като след няколко седмици са обявени нови масови демонстрации?

►Как точно ще бъдат обезщетени собствениците на унищожените търговски обекти?

►Кога ще започне диалог с организациите на учениците и учителите по въпросите на образованието? Именно оттам започнаха тези демонстрации през септември.

Снимка: БГНЕС

В неделя генералният секретар на синдиката CGT Софи Бине обвини Макрон, че не е обърнал внимание на тревогите на студентите, на кризата с разходите за живот и на влошаващото се качество на обществените услуги във Франция.

В момента тече оспорвана надпревара за наследник на Макрон, тъй като президентските избори са насрочени за след шест месеца. Кандидатът на националистическата десница, която се противопоставя на имиграцията — Марин Льо Пен, както и представителят на антикапиталистическата левица Жан-Люк Меланшон, се стремят да привлекат общественото внимание. Това допълнително изостря напрежението във Франция — както в политиката, така и по улиците. Парламентът е в парализа, дълбоко разделен между три политически блока, които се борят за надмощие.

Около 1200 арестувани и 150 ранени полицаи след тежки безредици във Франция (ВИДЕО+СНИМКИ)

Към това се прибавят и финансовите проблеми на Франция. Инвеститорите оказват силен натиск върху страната да овладее бързо нарастващия си държавен дълг. Френското правителство обаче се опасява, че ако съкрати обществените услуги или социалните помощи, още повече разгневени хора ще излязат по улиците.

Какво следва? Какво ще се случи оттук нататък? "Счупена" ли е страната ни? Това са въпроси, които се чуват често в момента. Хората в цяла Франция бяха шокирани и разтревожени от събитията в събота. Кадрите от градове, обхванати от сълзотворен газ, от мародери, които очевидно действат безпрепятствено, и от горящи обществени сгради разтревожиха нацията.

Много от хората изразяват недоволство, че докато те се тревожат за бъдещето, водещите им политици сякаш са съсредоточени единствено върху взаимните обвинения и търсенето на виновни за нестабилната ситуация.

Снимка: БГНЕС

„Докато ние се тревожим за сигурността си, те превръщат тази ситуация в политическа топка за предстоящите президентски избори“, казва Едуар, който е учител и баща на три деца.

Макрон и премиерът му обвиниха радикални крайнолеви групи и престпъници за насилствените безредици в събота. Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон обвини правителството в „некомпетентност“. Марин Льо Пен от националистическата десница, която държи да бъде възприемана като защитник на закона и реда, публикува видео, в което седи пред френското знаме и отправя обръщение в президентски стил. В него тя обвини „администрацията на макронистите, която е изчерпала силите си, изтощена е и дезориентирана“.

През следващите две седмици френските власти се надяват напрежението поне малко да спадне. От понеделник учениците излизат в междусрочна ваканция.

На 5 ноември обаче различни синдикати, заедно с движението на „жълтите жилетки“, обявиха мащабни протести. През 2018 г., по време на първия президентски мандат на Макрон, движението организира демонстрации в продължение на повече от година.

ВСИЧКО ЗА ПРОТЕСТИТЕ В ЕВРОПА ЧЕТЕТЕ ТУК