История за изоставяне и осиновяване, за търсене и намиране

В “Ничия земя” Даниела Тренчева разказва за една майка, която е принудена да изостави дъщеря си и после я търси цели 32 години и за една дъщеря, която цял живот търси биологичната си майка. Тази история може да ви се стори като приказка, но е реалност.

Когато Петя е още дете, тя ражда дете. Забременява на 17-годишна възраст и страхът от това какво ще кажат хората праща бебето в дом. Неизвестни хора осиновяват бебето. Следват години, през които Петя търси своето момиченце, което оставя при раждането, въпреки новото семейство, което има и минималните шансове за успех. Тайната на осиновяването е само едната огромна пречка. Другата са блъскащите се до посиняване във всички стени мисли на майката – има ли право да нахлуе в живота на захвърленото от нея бебе? Ще я мрази ли то, ще я изгони или все някога ще поиска да я прегърне? А ако детето вече не е живо? Ако срещата е закъсняла? Ако осиновителите не са й казали, че е осиновена?

И чудото се случва! 32 години след раждането и изоставянето майка и дъщеря се срещат с помощта на технологиите. Петя неочаквано намира изгубената част от себе си. Или по-скоро дъщерята разпознава майка си в кратко съобщение в социалните мрежи. Приликата им е поразителна - същите очи, походка, чувство за хумор.

“Истината е, че ако наистина никой не направи усилия да намери другия, това няма да се случи. Друг въпрос са теориите за силната, неразрушима връзка между майка и дете, които сме чували. В този случай – почти извънземно неразрушима. Да, уважаеми зрители - на ничията земя има и истории, на които краят е щастлив.”