Привет. Моята новина е мъничка, дребничка и както се оказа впоследствие - даже дребнава. Обичам родния си красив град Кърджали независимо от съществуващите безумия (и чиновнически) в него. Изпращам ви снимки на новопоправения тротоар пред паметника на Генерал Делов. След проведени разговори с изпълнителя по проекта (доколкото разбрах, е с европейски средства), инж. Варелов и г-н Янев от страна на Областната управа (отговаряща за проекта ), ми беше обяснено, че сниманата шахта ще остане така както е и даже е приета (на някакъв етап) от комисия. Тя е с десетина сантиметра дълбока, а самата шахта е запушена. При дъжд и сняг не се вижда, а и самото място не е осветено в тъмната част от денонощието - т.е., сега след 17 часа още. За мен е опасна и с нелепо (в техническо отношение) изпълнение. Бях запитана от г-н Янев в качеството си на каква водя този разговор - ами, пиша в качеството си на гражданка, абсолютно нечленуваща в партии и др. сдружения, но която ходи пеша и вече има горчив опит с падания по кърджалийските улици. Няма да ви преразказвам разговорите, които проведох с изброените господа донякъде и защото мен ме хваща срам от тях, а за събеседниците ми бяха съвсем рутинни. Ще си позволя само да цитирам две изречения, изказани от г-н Янев: "Това ли Ви е най големият проблем на Вас? Ами, има дарителска сметка, като искате да е по-хубаво направено, дарете пари". Ами - да, това е моят дребнавичък проблем, който преля чашата на търпението ми, в океана от безумия около нас.

 

Поздрави от мен, Ирен Делчева