През почивните дни пообикалях из Източните Родопи и навръщане пътят ми минаваше през град Харманли. Понеже знам, че в покрайнините на града се намира една чешма, вдъхновила Петко Славейков да напише една от най-запомнящите се поеми в българската литература "Изворът на Белоногата", реших да я посетя. При опита ми да тръгна по стълбите към чешмата се оказа, че пред тях има поставена ограда. Внушителната сграда на ресторанта, който някога е носел името на поемата на Славейков, е превърната в склад за авточасти втора употреба. Оказа се, че ползвателите на ресторанта най-нахално са си заградили цялото място и са отрязали достъпа до извора. За да стигнеш до стълбите, водещи до легендарното място, трябва да се провреш по тясна пътека, между гъстите храсти и оградата. Иначе мястото около чешмата преди години може би е събирало стотици хора, но в момента е в доста окаяно състояние. И така силата на българския дух и самосъзнание явно е останал в далечното минало и можем да се докоснем до него само във великите произведения на българските писатели.