За щастие намерих снимки на релефа и местността преди проливния дъжд на 1 август, довел до бедствието в село Дедево и селата в околността. Искаше ми се да направя колаж със задача да се открият разликите, с който дори и децата щяха да се справят с лекота, но е прекалено цинично. От бурята насам минаха десет дни. Затова и реших, че е време да се пише за това, което сякаш винаги се забравя от медиите и хората след като се отразят бедствията, а именно – последствията. Снимките, както споменах, са направени на 11.08. и отразяват всичко, което ще ви облека в думи /макар че, не мисля, че ще успея да го направя достатъчно цветно, красноречиво и описателно/. Следите за преживяното преди дни личат още с поемането по пътя към село Дедево. След затварянето на пропадналия път в с.Храбрино е разчистен обходен маршрут дълъг около километър и половина, който е засипан очевидно набързо и по – скоро не е препоръчително да бъде използван от леки автомобили – но това е единственият път. След разклона, който разделя пътя за с.Дедево и Равнища от този за Бойково, Ситово и Лилково, по трасето има разрушени на три-четири места участъци, където е оставена за ползване само едната лента. Но пътищата, вярвам, ще бъдат оправени. Акцент на статията ми е положението в долната махала на село Дедево и по – точно дерето, което е запречило пътя, тъй като коритото му е запушено. В момента, то тече по улицата. Засегнати са две от най – близките къщи. Водата, завлякла по пътя си скали, боклуци и кал, буквално се е разляла свободно по пътя. Камъните, клоните, натуриите и почвата са барикадирали къщата, намираща се непосредствено до дерето. Затрупан е целият двор, ясно се вижда вратата на сградата, която на видима височина около метър е препречена и входът е абсолютно непроходим. До преди седмица дерето минаваше през коруби под пътя и излизаше до двора на отсрещната къща, където собствениците бяха оформили градина около коритото, от което в момента няма и помен. Част от градината също е затрупана от камъни и пясък. В деня на пороя, дерето се е затлачило, водата спряла да минава през корубите и потекла по пътя, бутайки оградата на срещуположната къща. Днес всичко продължава да изглежда по същия начин. Единствената разлика е, че ден след бедствието, фадрома е направила място, за да бъдат изкарани блокираните автомобили. До тук свършва намесата. Кой и кога ще дойде да разчисти преди пътят да се е свлякъл, е въпрос, чийто отговор остава неизяснен. Местните коментират, че е трябвало това да се случи в рамките на миналата седмица. Уви, никой не го е направил. Носят се слухове, че има спор кой да прибере парите от камъните, които възлизали на 250лв. за камион, а тук има количество. Хората още споделят, че единствено можело да получиш обезщетение цитирам: „Ако си с постоянен адрес в селото и къщата ти е буквално подгизнала до тавана.“. Сумата предвидена за човек, отговарящ на горните условия, е около 360лв. на база на минималната работна заплата. Друга мълва гласи, че имало двама мъже в селото, които получавали месечна субсидия срещу задължението да почистват дерето. В селото на постоянен адрес се водят незначителен брой хора, което води до извода, че обезщетение ще получат единици. Но собствениците на къщи от района не искат пари, а само държавата да свърши своите задължения като разчисти и върне дерето в коритото му, запазвайки релефа и предотвратявайки вторични щети. „Нека не оставяме парите и интересите да победят и този път, а да видим едни навременни действия“ – призовават местните. /Първите шест снимки са след инцидента, последните две - преди./