Тази нощ двегодишният ни син се събуди с рев и писъци, че го боли ухото. Съпругът ми веднага го поведе към болница Софиямед, тъй като ни е най-близо, а аз останах вкъщи с малкия ни син. От Софиямед обаче ги препратили към ИСУЛ, тъй като нямат дежурен УНГ специалист. Стигнали в ИСУЛ около 7:20. На регистратурата им обяснили, че спешният кабинет (за който в сайта пише, че работи 24 часа в денонощието), работи до 7 и трябва да изчакат да дойде детският УНГ лекар. През цялото време синът ни плаче и казва, че го боли. Сядат да чакат и около 8 без 10 минава някаква жена (предполагам санитарка или сестра) и казва на съпругът ми, че докторът ще дойде около 8:30 - 8:40. Тъй като това е много време, а детето ни продължава да плаче, съпругът ми се връща на регистратурата с настояване някой веднага да прегледа детето - все пак става дума за дете, което очевидно го боли. От там му заявяват, че нищо не могат да направят, да седи и да чака. Черешката на тортата от неадекватни реакции обаче е на охраната - отива при съпруга ми и му заявява да не бил занимавал хората с проблемите си. В крайна сметка си тръгват и отиват в "Пирогов", където сина ми го преглеждат веднага и се оказва, че случаят не е чак толкова сериозен. Не ми се мисли обаче какво можеше да стане, ако беше нещо наистина сериозно. Никак не е редно да карат хора, които идват по спешност да чакат, още повече пък ако става дума за дете.