На 01.11. 2014 г. около 4.30 ч. съпругът ми Данаил Зоин получи внезапно кръвоизлив. Тъй като е претърпявал многократни кръвоизливи - поне 15 пъти, ние сме наясно, че причината са кървящи варици на хранопровода. Обадих се на Спешна помощ, след което бяхме транспортирани в МБАЛ "Света Марина" във Варна. Направи ми впечатление, че не ми поискаха телефонен номер и име за контакти, а също така и не ни предложиха да подпишем информирано съгласие. Извикаха реаниматор, който направи всичко, което се очакваше в тази ситуация - започна вливания на разтвори. Обадиха се на д-р Димо Димов - хирург от Първа хирургия, не пожела да дойде на консулт в Спешното, а каза, че му е ясно кой е пациентът и директно да го качват в Реанимация. Малко, след като го приеха в КАИЛ, отидох и разговарях с д-р Димов, който ми каза, че не е за първи път и е наясно с положението. На 01.11. в 13.30 ч., когато дават информация, бях там и ме допуснаха да го видя. Поговорих си със съпруга ми, който беше напълно адекватен, каза ми, че не е спрял да повръща кръв, цялата му уста беше също изцапана с кръв, аз го почистих с марля, постоях там около 10 минути и си тръгнах, защото не беше повече удобно да съм там. Тогава занесох и бележки за 4 банки кръв и ксерокопия на ТЕЛК и последните епикризи. Изумих се, че на съпруга ми не беше поставена сонда на Блекмор, защото зная, че за него в такива ситуации тя е животоспасяваща. Когато попитах защо е без сонда, ми отговориха, че д-р Димов така е преценил и че ще овладее кръвоизлива само с кръвоспиращи средства. Този кръвоизлив беше най-обилният. В къщи на фонтан повърна около 2 литра ясна кръв. В Спешното повърна няколкократно и никой не погледна какво става. Реаниматорката ми каза, че според д-р Димов кървенето е от лигавицата на стомаха - ерозивен гастрит и че няма нужда от сонда, защото ще се овладее без нея. Доколкото вече съм запозната ясна кръв на фонтан се повръща от варици на хранопровода, а когато е от стомаха не е ясна заради стомашните киселини. Как се овладява такъв масивен кръвоизлив само с вливания? Може ли при спешен случай да се експериментира? При по-обилни кръвоизливи винаги му е поставяна сонда и така са ги овладявали. На другия ден - 02.11.14 г. отново отидох в КАИЛ в часа, в който дават информация. Дежурният лекар ми поиска още бележки за кръв, каза, че му преливат кръв, но тя изтича както през устата, така и отзад. Отново попитах защо не му поставят сонда, дежурният вдигна рамене и каза, че хирургът така е казал. Попитах да не би типса, който му е поставен в ВМА от белгийски лекар да се е запушил, ми се отговори, че това се вижда само с ангеограф. Във ВМА при преглед на обикновен ехограф д-р Томова от Клиниката по хепатогастроентерология преди около 2 месеца лично на мен ми показа типса. Реаниматорът ми каза, че бъбреците му функционират добре, а в получената епикриза по-късно чета противоположното. Не бях информирана за реалното състояние. Преди време при една гастроскопия, която д-р Димов е правил на съпруга ми без упойка, Данаил е бутнал ръката му и докторът е почнал да му крещи и да го обижда. Дори тогава д-р Димов и на мен ми се обади по телефона да се кара с мен. Оставам с впечатлението, че този човек има негативно отношение към моя съпруг след този случай и поради тази причина не му е поставил сонда, за да спре кървенето, което коства един млад живот. На 03.11.14 г. в 12.48 ч. бях пред КАИЛ за информация отново. Излезе една лекарка, която помолих за информация за Данаил. Тя ми каза да изчакам един момент и влезе да извика дежурния лекар. След около 10 мин. излезе лекарка, която ми каза, че Данаил е починал в 13.00 часа. Попитах защо не са ми казали веднага, след като знаят, че съм тук и ми отговори, че са го реанимирали 10 минути. Обясниха ми, че още вечерта му е спирало дишането и са го интубирали. За съжаление ние за нищо не бяхме информирани и всичко беше един голям шок за нас. Аз наистина не можах да разбера защо се случи всичко това. Говорих и питах много лекари, но мненията не съвпадаха едно с друго. На 04.11.14 г. се запознах с електронната епикриза на съпруга ми. Като предварителна и окончателна диагноза е посочена Варици на хранопровода с кървене - I85.0, K92.0- Хематемеза, R 57.1- Хиповолемичен шок, K 72.1- Хронична чернодробна недостатъчност. Приет е на 01.11.14. с ИЗ: 40746/2014. На 06.11. 2014. отидох за получаване на епикризата на Данаил. Исках да се срещна и с д-р Димов. Аз бях с майка ми, която попита д-р Димов защо не е поставил сонда на Данаил при този обилен кръвоизлив, а той отговори, че така е преценил и че нямало нужда, защото кърви от лигавицата на стомаха. Започна да се кълне в своето и моето дете, че бил направил всичко необходимо. Беше видимо притеснен и държанието му не беше подобаващо. Решихме, че е добре да уведомим и неговия началник - проф. Игнатов, който обаче вече беше запознат с конфликта. Още в началото на нашия разговор с проф. Игнатов и д-р Димов, професорът каза, че д-р Димов не е направил необходимото за нашия близък, че е сбъркал и имаме право да се жалваме или да ги съдим. Каза съдете ме, но аз ще ви осъдя. Обиди дъщеря ми, която е на 13 години и се намеси в разговора като я нарече "пикла". Каза, че е директор на болницата и жалбата пак ще отиде при него. След много разправии и разиграване получих епикризата, за която д-р Димов се изказа, че е успял да преправи. Оказа се, че при "преправянето" дори е сменил бащиното име на съпруга ми, адреса, часа на смърта кода на диагнозата. Написал е вместо кървящи варици на хранопровода, само варици на хранопровода, т.е вместо код:I 85.0 e I85.9. Мисля, че това е тенденциозно, за да се подсигури в случай, че се жалваме. Не съм убедена дали мога да вярвам и на посочените в епикризата медицински резултати. Moля за помощ и от ваша страна - същата тази жалба съм я изпратила и до Лекарски одит, Министерство на здравеопазване и НЗОК с приложени двете епикризи, които се разминават. Твърдя, че част от лекарствата, с които е лекуван съпругът ми, са противопоказни за него, дори част от тях водят до брадикардия до асистолия, която той е получил и е починал. Благодаря предварително!