Казвам се Вероника Стефанова и съм родена, живея и работя в старопрестолния град Велико Търново. Имам дъщеричка на 4 години и всяка свободна минута от забързаното ежедневие отделям на нея и начините, по които мога да й създам приятни мигове, за да има спокойно и щастливо детство. Живеем в квартал “Кольо Фичето” на улица „Оборище”. Това, което буди възмущение в мен ежедневно е фактът, че условията на нашата улица са безумни в сравнение с другите улици в нашия квартал. Искам нагледно да разберете за какво говоря и по тази причина Ви изпращам няколко снимки от нашата улица и съответно от другите. На кратко - на нашата улица има 3 площадки за игра - люлките ги няма, дървеният материал на съоръженията, които поддържат пързалката гние, а в пясъчниците има единствено бълхи, трева и дюшек с неприятен мирис, който съм снимала. Пояснявам, че дървената площадка, която е разрушена много е в това състояние по две причини - некачествени материали и работа, както и подрастващи, които не умеят да пазят. Пътят, по който вървим и чупим автомобилите си, също е в окаяно състояние. Всичко това в град, кандидатствал за Европейска столица на културата 2019…На другите улици има общо четири нови детски площадки, както и алеи за отдих. Напълно осъзнавам, че за чистотата на нашата улица отговаряме ние- живеещите там, но ако не се поддържа или обновява инфраструктурата около домовете ни и всеки ден чистки да правим, и караулни постове да сложим за охрана, ефект няма да има! Имам само една молба - ако решите, че случаят е интересен и покажете снимките в ефир, отправете един единствен въпрос към отговорните за това лица в Община Велико Търново от мен и от името на детето ми: „С какво ние сме заслужили липсата на места за отдих и игра?”. Подозирам, че отговорът ще е какъвто е всеки път- „ПАРИ НЯМА!” Това го знам… интересува ме само защо за едни има, за други няма?! Защо вместо да пазим и градим върху историята и миналото, оставяме да се рушат спомените на нашето детство и създаваме настояще, което не може да осигури бъдеще за децата ни?