Спрял автомобил в едно от платната на „Раковски”, на забранено място. Шофьорът - вътре. Чака нещо. Подминавам, понеже то не е нищо кой знае какво, колите си го заобикалят, свикнали са, трафикът е слаб, но виждам на 10 метра кварталния катаджия ветеран. Почива си на една масичка, кафе и цигара. Снимам първата снимка. Той вижда, че май и него го снимам, но само ме гледа и нищо не казва. Приближавам го и провеждам следния разговор:

 

- Добър ден!

- Добър ден!

- Виждате ли ето онзи автомобил, запушил едната лента?

- Виждам го.

- А не трябва ли да направите нещо по въпроса?

- Ами, няма го шофьора.

- Не, вътре си е, в колата, в нарушение. Няма ли да го санкционирате?

- Ей сега ще го изгоня.

- Кога?

- Кафе пиете ли?

- Не пия.

- Това ми е първото от сутринта.

- Да?

- Ще го изгоня след малко. (тук ми става ясна темата с кафето, идеята му е че няма как да си остави кафето и цигарата за да се занимава с глупости, а и не върви да ми го каже директно или да ме псува).

 

Влизам в магазина за кафе. Малко след това колата дръпва малко назад, спира до полицая и партньора му, появил се междувременно. Пита ги за кафе, познават се. Влиза в магазина да си пазарува. Аз си тръгвам и правя още една снимка за спомен от еманацията на българския полицай. Двамата са весели, явно току-що е разказал на партньора си за един луд с претенции.