Александър Владов
Казвам се Александър Владов и съм от Видин. Изпращам Ви снимки, които направих по време на прибирането си в София вчера, 03.01.2016 год. Не знам как точно да опиша цялата ситуация, в която попадам за поредна година... Пътуването до София ми отне около 6 часа. Тръгнах в 9,30ч сутринта и трудностите започнаха още на първия баир след с. Дунавци. Почистваща техника не беше минавала по това време. Продължих напред и нещата ставаха все по-зле, оказа се, че отдалечавайки се от Видин снеговалежът се засилваше. След гр. Димово, между селата Бела, Скомля, Медовница, попаднах на два пъти на закъсали тирове, които почти бяха запречили и двете посоки на движение. Аз и още 2-3 коли едва успяхме да ги заобикалим в баира, в насрещното движение, без абсолютна никаква видимост, само и само да продължим напред... На едната от снимките се вижда как трактор се опитва да изтегли тир, закъсал в канавката, гледка, която се повтаряше периодично през целия път. Шофьорите на закъсалите тирове правеха каквото могат, за да регулират движението и създаваха пропускателен режим в различните посоки. Всеки се опитваше да помогне с както можеше. Многократно се чудех дали пък да не се откажа и да се върна, шефът щеше да ме разбере и да ми влезе в положение... Но да се върна къде? Как? Пътят вече беше затворен зад мен... Трябваше ли баща ми да звъни на "Гражданска защита", за да се опита да помогне на мен и на всички останали? Оттам пък не знаели нищо, защото кметовете на населените места твърдели, че всичко е под контрол. Аз от своя страна подадох сигнал на 112, които вече бяха наясно с нещата. И така след 2 часа стигнах до Монтана, където новооткритото Околовръстно беше като едно огромно бяло поле, сливащо се с небето, водещо незнайно къде... като светлината в края на тунела... вървиш към нея, но никога не стигаш до изхода... Часове по-късно стигнах до участъка Мездра - Ботевград, в колона, в задръстване, тирове отново буксуваха, движението се местеше от едната лента в другата, почистваща техника нямаше, тук-там някой снегорин чакаше с нас в задръстването. Тировете НЕ бяха спрени!!! Именно те закъсваха в баирите! В 15,30ч успешно стигнах в София... Искам да попитам господата управници, къде беше пътят? Аз ли не го видях? Международният коридор Е-79!?!?!??! Аз ли се обърках и вместо по него карах в полето? Накъде ме водеше този път? Мен, млад, трезвомислещ човек, който се опитва да живее в тази "държавица"! По-скоро сме оцеляващи, тези от нас, които сме все още сме тук, при родителите си, където според мен ни е мястото... Поздрави!