Към 19.07.2016 международен път Е79 след Монтана в посока Видин изглежда по-скоро като лунен пейзаж, офроуд трасе или строителен обект, но не и като какъвто и да е съвременен път, още по-малко международен. Снощи имах неудоволствието, карайки по тъмния и немаркиран път, някъде след Ружинци, да влетя в първия от общо поне 10-ина подобни изцяло изровени участъци от пътя, където не само че асфалт липсва, но и има сериозна денивелация, която за нормално движещ се извън населено място автомобил, прави ситуацията изключително опасна. Карайки с около 80 км/ч, единственото, което виждаш, е знак за ограничение от 40 км/ч и път в ремонт, но времето за намаляне от 80 км/ч до 40 до бувално изкопаната дупка е почти невъзможно за реакция, още повече, че за да премине човек през това препятствие реaлната скорост е около 5 км/ч, като слизане от огромен бордюр. Огромен бордюр, в случая стоящ като капак на множество места по международен път, неосветен и несигнализиран както трябва. Защо не се сигнализира подобаващо подобен машабен строеж и защо се оставят такива огромни прагове посред международен път? Кой разреши изобщо да се минава през такъв път, дори да беше сигнализиран, осветен и без прагове? 21-и век, ЕС, международен път! Иначе винетки купуваме, а разни министърки, на които дори не искам да споменавам името, ни убеждават колко оправдано е поскъпването на винетките! Сега отивам на преглед за колата, дано няма нещо сериозно. Благодаря, че поне стигнах жив, след скромните 5 часа и половина от София до Видин.