Снимка: iStock
Хората с безсъние може да изпитват затруднения да успокоят мисловната си дейност през нощта, показва малко научно изследване. Учените установили, че дневният ритъм на умствената активност при тях е по-слабо изразен и се измества към по-късните часове в сравнение с хората, които спят добре.
Екип от Университета на Южна Австралия наблюдавал 32-ма възрастни хора в строго контролирани лабораторни условия. Резултатите предполагат, че прекомерното мислене през нощта може да е свързано не просто с броя на мислите през деня, а и с времето, в което умствената активност намалява.
Изследването е публикувано в научното списание „Слийп Медисин“ и предлага възможно обяснение за познат проблем - усещането за умствена бодрост именно когато е време за сън. В проучването участвали 16 души с хронично безсъние, които изпитвали затруднения да поддържат съня си, и 16 души на сходна възраст, които спели добре.
Участниците останали будни в леглото в продължение на 24 часа при слабо осветление. Храненето, физическата активност и останалите условия били контролирани, за да се ограничат външните фактори, влияещи върху бодростта и емоционалното състояние.
На всеки час доброволците отговаряли на въпроси за мислите си. Изследователите анализирали как се променя мисловната дейност през денонощието, включително доколко мислите са целенасочени, емоционално натоварени или трудни за прекъсване.
Резултатите показали, че и двете групи имат ясно изразен дневен ритъм - умствената активност обикновено е по-силна през деня и намалява в ранните сутрешни часове. Това показва, че мисловната дейност също следва модел, свързан с 24-часовия биологичен цикъл.
При хората, които спят добре, обаче се наблюдавало по-ясно отдалечаване от характерния за деня начин на мислене през нощта. При участниците с безсъние този преход бил по-слабо изразен, а пикът на умствената активност настъпвал приблизително шест часа и половина по-късно.
Според учените това предполага, че проблемът може отчасти да е свързан с момента, в който умът се успокоява. Човек може да е физически готов за сън, но мисленето му да остане в по-активен режим, характерен за дневните занимания и решаването на проблеми.
Резултатите поставят въпроса дали подходи като правилно планирано излагане на светлина и установени ежедневни навици биха могли да помогнат за регулирането на този ритъм. Необходими са обаче допълнителни изследвания, преди да се направят изводи за ефективността на подобни методи.
Проучването е ограничено по обхват и включва възрастни хора с конкретен тип безсъние, затова резултатите не могат да бъдат приложени към всички нарушения на съня. Освен това почасовите самооценки на мислите не измерват пряко всички мозъчни процеси, участващи в заспиването.
Въпреки ограниченията изследването предлага нов поглед към безсънието. Разбирането на това как времевият ритъм на мисленето се различава при хората с проблеми със съня може да помогне да се обясни защо умората невинаги е достатъчна, за да се успокои умът и да настъпи сънят.
Редактор: Ивета Костадинова
