Докога снегът ще ни „изненадва“?! За поредна година много от селата останаха под снега, без връзка с по-големите градове. Улиците за поредна година са спорно чисти, а за тротоарите изобщо не говорим, тъй като през зимата те не съществуват. На тяхно място обаче има тесни пътечки, където едва се разминават двама души, стъпвайки с по един крак в преспите. И докато за повечето ходещи 5-сантиметровият добре утъпкан сняг, поръсен със сол, е напълно изчистена пътечка за преминаване, хората в инвалидни колички за поредна зима остават вкъщи. Може би на фона на всички сигнали за снежен апокалипсис звучи абсурдно да се повдига тази тема, но кога ли ще дойде подходящото време и за нея?! Независимо, че общините подобряват качеството на живот на инвалидите, давайки им достъп до сградите и градския транспорт чрез рампи, това май си остава само лукс за през лятото, защото през зимата в преспите от по 20-30 см е невъзможно преминаването на количка. Какво обаче става, когато някой инвалид спешно се нуждае от медицинска помощ? Трябва ли роднините му да го носят на гръб, защото е ясно, че заради тежките условия линейките се бавят двойно повече? Животът у дома не е опция, независимо дали човек е здрав или не. И докато в други държави вече се търси решение на проблема с ограничената свобода на инвалидите през зимата, то при нас все още остава въпросът как с малко почистваща техника и много лопати хората сами да си разчистят пътя, за да стигнат до работа...