Понеже вече ми прелива чашата, а не искам да съм от тези, които живеят в България, все негодуват срещу политиците, простаците, пътищата, но същевременно няма никакво действие от тяхна страна. Има направен тротоар, по който спокойно да преминат детски колички, инвалидни. Нo човек не може да се придвижи нормално, защото отстрани на "пътеката" са положени плочки с дупка в средата, която е пълна с кал и вода - в зависимост от времето. Съвсем невъзмутимо е паркирана кола. Заобикалям през всички неудобства, вдигам внимателно чистачката, за да сигнализирам нередност и най-малкото следващ път да се замисли шофьорът. Излиза жена, която ми казва: "Селянкооо, аре да не вдигаш чистачката на колата, аз съм управител на магазина и съм спряла само за 5 минути. Гледам, успяла си да минеш". Ами госпожо, ужасно тъжно и жалко е, спорно е кой е селянин. Ясно е, аз в магазина Ви вече няма да стъпя. Ясно е, че изобщо не Ви интересува това, но все пак бяхте преливната течност на чашата ми. Сега просто ще се регистрирам и ще подам оплакване в общината. Даже мисля и в сутрешния блок на Нова телевизия да Ви покажа. И може да сте управител, собственик или президент, но аз съм гражданин, който има права и ходи да вика пред парламента срещу такива като вас. Това е магазинът, намиращ се на метростанция "Люлин".