Пиша ви за да изразя възмущението си здравната ни система. Баща ми е от гр. Етрополе. На 17-ти март получи инсулт и спешната помощ го закара в Окръжна болница в София. При приемането беше само със загуба на говор, но на втория ден се усложни получи пареза на десните крайници. Изписаха го и след това го закарахме няколко дена в болницата в Етрополе за рехабилитация и наблюдение. След това продължихме да го гледаме у дома. След около седмица личният лекар реши все пак да пусне чернодробни изследвания, които се оказаха над 10 пъти над нормата. Осигурихме домашно посещение на гастроентеролог с мобилен скенер, който предположи, че има запушен жлъчен канал и установи възпалени и уголемени жлъчка и черен дроб и че трябва да постъпи по спешност болница. Отново спешна помощ го закара в Окръжна болница. Там го гледаха различни специалисти 6 часа. Установиха, че няма запушен канал, че няма нужда от операция и че го пускат да си ходи. Това е в 2 часа през ношта. Линейката от Етрополе си е заминала. Баща ми е неподвижен, изморен. Изходът беше да го мъча да го транспортирам с автомобил обратно 100 км до Етрополе. След неколкократни настояване той да бъде приет, решиха все пак да го оставят, като казаха „ще му търсим отделение, дали в кардиология, дали в пулмология само да го оставим“. Намериха място в Пулмология и нефрология. Това отделение, с риск да обидя прасетата, е истинска кочина. Прилагам снимки от там. Изискват близките да обслужват пациента сутрин и вечер, а не осигуряват легла.