Здравейте! Досега не съм се обръщала към телевизия за даден проблем, но този път нямам друго решение. Вчера отидохме с компания до Седемте рилски езера с цел отдих и разходка, без да предполагаме, че е толкова комерсиализирано (досега не бяхме ходили там). За съжаление всички слухове, които чувахме от медиите за контингента, който посещава това свещено място, се оказаха верни. Но не това е темата, заради която се свързвам с Вас. След като се качихме с лифта и стигнахме до хижата, видяхме стадо от над 20 коне, които се разхождаха и пасяха - охранени, лъскави, нищо притеснително. Дори се зарадвахме, че не са в София, вързани за някоя циганска каруца. Продължавайки нагоре към първите езера по пътя срещнахме още такива стада, заедно с по няколко малки кончета. Вече започнахме да се чудим каква е историята на тези толкова много коне там, разхождайки се свободно. В един момент покрай нас започнаха да минават кервани с по 10 вързани коне и превозващи големи товари (понеже минават по същия маршрут като този на туристите, не питайте как се разминавахме с тях). След 5 такива кервана стигнахме до най-високата точка на езерата и там отново имаше стадо коне. Този път се приближих и видях, че всяка една кобила беше бременна... По същия начин бяха и кобилите от керваните. Слизайки обратно и стигайки отново до хижата, забелязахме един вързан и оседлан кон в полето. Нямаше да е проблем, ако не го бяхме видели и сутринта отново на същото място, без вода разбира се. Т.е., това животно беше седяло там около 8 часа, без да мръдне. Този път не се стърпях и отидох при едни местни хора там. А как разбрах, че са местни - бяха се качили с тяхното камионче до хижата (доколкото след това разбрахме, там е забранено за автомобили). Приближих се, а господата бяха изключително почерпени. Обърнах се към тях закачливо, за да мога да ги предразположа към разговор, като ги попитах дали знаят на кого е конят. Те изведнъж станаха агресивни и започнаха да крещят и да ме замерят с баница?! В крайна сметка ми казаха, че не бил техен, а аз им казах, че щом е така, значи нямат нищо против да го отвържа и тръгнах натам. Те започнаха да крещят след мен, да ме гонят и да ме снимат?! Отидох при животното - страшно добро и послушно, отвързах го. Докато го галих, видях, че онези лудите махат и крещят на някакъв човек да дойде и започнаха да ни заплашват, че ей-сега идва собственикът и ще ни бие!? Аз не се впечатлих особено, защото знаех, че колкото и луд да си, няма да тръгнеш да биеш жена пред около 500 души, които се редяха за лифта, а и все пак бях с мъжа ми и с приятели. Този човек дойде и поне не беше толкова пиян, колкото онези двамата. Обясни, че било "човешка грешка" конят да седи цял ден тук без вода и че даже не бил негов, а бил на негов колега, който му дал да го гледа, ама сега трябвало да го вържа, защото някой щял да открадне седлото... Каза ми, че имал 150 коне и практикувал конен туризъм. Негови били всички коне от керваните и сега качвали багажите на последователите на Дънов (не ги нарече така, но ние се сетихме за какво става въпрос). Попитах го какво се случва с всички тези коне като дойде зимата. "Е, как какво, аз имам в селОто обор, там живеят, сами си слизат, като им стане студено"... Та, това основно ме накара да се обърна към Вас. Всички помним случая в Осоговската планина. Сега е времето да има адекватни реакции от институции и медии, за да предотвратим още един такъв случай. Готова съм да сезирам институции и да съдействам изцяло на Ваш репортер, който има интерес към темата. Тъй като човекът ми каза името на фирмата си, но аз в суматохата не можах добре да го чуяи. Сигурна съм, че започна с "Братя", но не съм сигурна за фамилията. Но съм убедена, че човекът се казваше Спас, защото така го викаха пияниците, които впрочем, след като приключи всичко, отново ми скачаха на бой?! В крайна сметка Спас ми каза да не се занимавам и да си слизам с лифта и че той държал всичко тук под контрол... Както казах вече, готова съм да съдействам с каквото трябва! Благодаря предварително за отделеното време! Надявам се този случай да не бъде игнориран, защото все още няма загинали коне (или поне не тази зима). Поздрави, Николета Стефанова