Майка съм на 11-месечно бебе и живея на бул. “Вл. Варненчик“, точно в съседство с ремонните дейности. Всеки ден още с излизането от входа на блока ми се налага да преминавам с количката през още неизграден тротоар, насипан с едър чакъл. В това състояние е от поне два месеца, без да се работи по него. Слизам от импровизирания тротоар и се опитвам да намеря безопасен маршрут, по който да мина покрай ремонтните дейности, на път за кухнята на детето. Вървя буквално по платното за движение. Покрай нас преминават с висока скорост автомобили, а от другата страна работят тежки машини. Разбирам, че това са мащабни ремонтни дейности, но защо не са предприети елементарни мерки за сигурността на гражданите. С риск за живота ми и този на детето, минаваме оттам ежедневно. Това се налага както на нас, така и на остналите хора, които преминават през това възлово място. Обходен маршрут няма и е чист късмет, че още не се е случил някой инцидент. Преди два дни без малко количката с детето да паднат, заедно с мен, в изрязания участък от пътя. А изобщо няма и да коментирам мръсотията и праха, който дишаме вече почти година.