Проблемът не е в настилката, а водоизточната инсталация, нивелацията, прихващането и отвеждането на дъждовната вода, идваща от горите над улицата при всеки дъжд. Водният поток е голям, уличната канализация не може да го поеме и улицата се превръща в река. През 80-те настилката на улицата е павета, има тротоари и бордюри и такива наводнения не се наблюдават. След близо едногодишен ремонт не бе повишена, даже и с милиметър водоодвеждащата площ, а даже и част от шахтите бяха заровени и премахнати, а други сложени на места с никаква ефективност. След пълнежи и полагане на два слоя асфалт се оказа, че нивото на тротоарите е по-ниско от нивото на улицата, бордюрите са заровени с асфалт, а в някои участъци нивото на улицата е по-високо от входовете на къщите, от което следва, ча водата ще влиза в къщите на живущите. В края на улицата водните потоци се спират от изкуствено направени възвишения с насипи и асфалт и след като канализацията не смогва да поема тези водни потоци, те запълват улицата и наводнява къщите и дворовете на живущите. Всички живущи на ул. "Искър" искахме и дочакахме ремонт, но не да тръпнем от страх, дали ще вали и колко, дали ще се наводним и колко.