Цвета Гарванска
Здравейте! Изпращам Ви снимки, направени на 08/06/2022 на Централни софийски гробища, парцел 36. Както сами може да видите, растителността е завладяла гробищния парк. Откриването и стигането до гробищните места е трудно. Пътеките между гробовете не са достъпни – храсти, къпини, коприва, малки дръвчета, треви и т.н са израснали и не позволяват преминаването. Нужно е да имаш поне лозарска ножица и ръкавици, за да си разчистиш пътя до гроба. Питам се как преди 30 години, когато моята баба ме водеше на същите тези гробища, всичко беше почистено и можеше да видиш отделече гробното място на починалите ти близки, да видиш дали има хора в близост, на които да подадеш т. нар. „раздавка“, но най-вече престоят там да не бъде огорчен и затруднен допълнително от подобна апокалиптична гледка. Какво е по-различно сега? На всичкото отгоре, точно преди няколко дни получих имейл от Гробищни паркове с напомняне за подписана от нас декларация, че сме длъжни сами да поддържаме гробното ни място. Да, съгласна. Ние го поддържаме, но какво се случва с пространството между гробовете, а и с тези забравени гробове, които не се поддържат? Пак ли някакъв закон или правилник ще се окаже пречка да имаме подобаваща за този тип паркове среда? През последните години бях на няколко погребения в провинцията и държа да отбележа, че там състоянието беше в пъти по-добро – по-чисто и подредено. Благодаря Ви за вниманието! Темата е актуална, предвид предстоящата Задушница. Ще се радвам, ако отразите моя сигнал във Вашата медия и потърсите отговор на поставените въпрос.