Здравейте, аз съм Айше Мустафа от град Кърджали – градът на кучетата. През последните години се забелязва тенденция към нарастване на раждаемостта в нашата област, но не на деца, а на бездомни кучета. Те са и темата на моето писмо, но не и основанието, поради което ви пиша – то е бездействието на местните управници и на всички институции.

В област Кърджали е общоизвестно, че проблем има, но решение дори не се търси. Живея в с. Опълченско, община Кърджали, където в последно време ситуацията започва да излиза извън контрол. Излишно е да ви обяснявам колко бездомни животни населяват не само това малко село, а и целия град. Един от множеството проблеми е следният - поредното женско куче за поредна година ражда около 12-13 кученца и е под терасата ни. Предишните кученца пораснаха и са около блока ни. Обикалят необезпокоявано, но безпокоят жителите.

Друг проблем са многобройните и големи глутници, които се разхождат и обикалят града. Във всеки квартал са по няколко на брой. Плашат малки и големи, тъй като пазят „територията си“. Обичам животните и самата аз съм осиновила 6 бездомничета. Но това не може да продължава!

Множество хора негодуват от безхаберието на всякакви институции и органи на управление и омаловажаването на този проблем. Аз също! Под местно самоуправление се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. В чл. 136 от Конституцията на Република България е споменато, че общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и гражданите участват в управлението на общината чрез избраните от тях органи на местно самоуправление. В нашия случай избраните от НАС органи нито дават възможност за участие в решаването на проблемите на местно ниво, нито самите те не ги решават. От години се говори за изграждането на нов приют в град Кърджали с нормални условия за бездомните животни. След целия ад, в който се бе превърнал предишният приют и нечовешкото отношение на ветеринарите и други лица, които отговаряха за него, той бе затворен (и по-добре). Смятам, че и животните имат право на живот и шанс да бъдат осиновени чрез различни кампании. Община Кърджали не поема никаква инициатива относно бездомните животни!

Сигнализирани са различни институции както на местно, така и на национално ниво, но резултатът е един – бройката на новородените бездомничета става повече от този на децата. При тези обстоятелства и множество безрезултатни опити да оправим проблемите чрез органите на местното самоуправление, към кого остава да се обърнем? Или е по-подходящо да изчакаме поредния фатален случай, че да започнат да работят съответните отговорни лица и да бъде обърнато внимание на този проблем? Проблемът е национален, според мен.