История за триумфа и битките на „различните”: Олимпийската шампионка Кастер Семеня

Тя е една от най-великите лекоатлетки на всички времена, двукратна олимпийска шампионка в бягането на 800 метра, трикратна световна шампионка и изключително силна жена. Води дълги съдебни битки, за да бъде приета именно като жена, след като признава, че е „различна”. Кастер Семеня ексклузивно разказва за своята непрестанна борба, за рецептата на успеха и за борбата с предразсъдъците и общественото мнение. Интервю на уеб редактора Цветина Петкова.

Здравейте, г-жо Семеня! Толкова съм щастлива, че успях да разговарям с вас, предвид натоварения ви график! Как сте?

Благодаря, чувствам се прекрасно. Тъкмо се връщам от тренировка, на която обучавах деца. Намирам се в прекрасен етап от живота си, обичам това, което правя. Работата ми ме изпълва и се чувствам изцяло на мястото си.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA: Говори единственият атлет с 5 поредни олимпийски титли в историята на спорта

Вие сте двукратен олимпийски златен медалист по лека атлетика и трикратен световен шампион на 800 метра. Но как започна всичко? Каква беше мечтата на малката Кастър?

Мисля, че винаги съм искала да бъда добър спортист. Обичам футбола и от 4- до 12-годишна възраст играех много често. След това започнах с атлетиката, но мечтата ми да бъда футболистка и да създам собствен клуб си остана с мен. Когато пораснеш обаче, ставаш реалист, мислиш практично. Видях, че имам по-голям шанс да успея в бягането, грабнах възможността и никога не я изпуснах. Там ми провървя и реших да се развивам, за да достигна върха. Детската ми мечта обаче беше да бъда най-добрата футболистка.

Но как един атлет може да придобие такава сила и мощ? Каква е магическата рецепта за вашия успех?

Не мисля, че има специална рецепта за успеха ми, по-скоро се придържам към клишираното обяснение за талант, съчетан с много здрава работа. Истината е, че без тази комбинация няма начин да постигнеш успех. Винаги съм влагала всичко от себе си в спорта, имам стриктна самодисциплина. Най-специфичното за мен обаче е, че наблюдавам възможностите на тялото си и се стремя да се възползвам от тях максимално. Тренирам умно и не се претоварвам, давам на организма си това, от което се нуждае. Така мога да се връщам ден след ден и да съм в оптимална кондиция. Аз съм от лудите, които искат всеки ден да са по-добри, перфекционистка съм и се старая постоянно да надскачам себе си. Не се страхувам да се проваля, защото когато това се случи, си правя равносметка какво мога да подобря в себе си и да се усъвършенствам. Сред моите идоли, от които взимам пример, са Леброн Джеймс и Кристиано Роналдо, както и покойният Коби Брайънт. Те са необикновени и влагат душата си в тренировките, за да достигнат перфектна физическа форма. Винаги съм последната, която си тръгва от пистата. За да постигнеш целите си, трябва да отделяш повече време и усилия. Така че може би моите магически съставки са да работя адски здраво, да не пропускам тренировка, да достигам максимума от възможностите си и да знам, че не съм спестила никакви усилия и съм дала всичко от себе си днес.

Кастер Семеня ще се кандидатира за президент на Световната атлетика

Изглежда обаче, че за вас няма граници. В продължение на повече от 10 години напълно доминирате във вашия спорт. Но кой беше най-трудният и кой най-красивият момент на терена за Вас?

Мисля, че най-емоционалният момент за мен беше през 2012 г. на Олимпиадата в Лондон. Тогава спечелих първата си олимпийска титла. 4 години по-късно повторих постижението си, а вълнението беше още по-голямо. По онова време вече имах и много контузии. Имах проблеми с глезена месец преди състезанията. Когато си номер 1 в света в тази дисциплина и пред теб не е имало съмнение дали ще успееш, изведнъж започваш да се съмняваш. В медиите отново имаше спекулации за моето състояние, така че върху мен имаше огромно напрежение дали ще се справя. Беше важно да покажа, че никой и нищо не може да ме спре. Не става дума за конкуренция, а за това да си наясно на какво си способен. Затова в Рио де Жанейро през 2016 г. беше изключително специален момент за мен – последната ми олимпиада, беше сега или никога да спечеля нова титла. Поставих си за цел да тичам възможно най-бързо и да покажа отново какво мога. Никога няма да забравя тези Игри.

А ако не бяхте станала атлет, с какво щяхте да се занимавате извън спорта?

О, определено щях да съм в армията - или във флота, или да помагам на ветераните. Обичам военната професия и много се възхищавам на хората, които се осмеляват да ѝ се отдадат. Ако имам възможността, бих се записала и бих се занимавала с военно дело. Първо трябва да мина някои квалификации и определена подготовка, но да, определено ако не бях започнала да се занимавам професионално със спорт, щях да стана войник.

Знам, че сте имала доста интересно детство. Връщате ли се към спомените си често?

О, да, дори обожавам да ходя на местата, на които съм израснала. Когато съм в родния си град, го правя доста често, имам голям сантимент. Носи ми прекрасни спомени. Имам незабравими истории, които разказвам на децата си, те ме направиха човекът, който съм сега.

Лекоатлетка загуби дело срещу изследване за тестостерон при жените

Извинете, но винаги съм искала да попитам това: случвало ли се е да тичате за автобус и да го изпуснете?

Оооо, разбира се! Понякога закъснявам, изпускам автобуси… Това обикновено се случва, когато съм в родния си квартал, той е малко отдалечен. Когато ходя да виждам семейството си, забравям всичко друго. Когато става дума за тренировка обаче, винаги съм навреме. Понякога разпускам в гората, катеря се по дърветата, като това е част от подготовката ми - тогава също трудно може да ме откъснете от заниманието ми.

Не мога да не попитам какво знаете за България? Предполагам, че сте се засичали с български атлети по състезания през годините, например с Ивет Лалова?

Разбира се, че знам за нея! Но никога не съм посещавала страната ви досега. Надявам се това един ден да се случи. Наясно съм обаче, че имате много добри състезатели в леката атлетика. Ако имам възможност да дойда в България, непременно ще се възползвам. Би ми било доста интересно да се потопя във вашата култура, да предам от опита си на вашите атлети. Винаги съм знаела, че имате исторически традиции в леката атлетика и ще ми бъде интересно да посетя страната ви скоро.

Освен велик атлет, сте и жена с много силен дух. Казвате, че сте от специалните хора - хора с различия. Какво е нещото, което не сте казвали за състоянието си, а искате да кажете?

Аз съм спортист с различия в половото развитие и това е нещо, което не мога да контролирам. Това е природна даденост. Искам да кажа на различните като мен, че е много важно да се обичате точно такива, каквито сте. Опитвайте да разберете себе си и организма си и се приемайте. Не правете нещо, за да се харесате на другите, изследвайте своите различия и ги направете естествена част от себе си. Защото в края на деня вие сте човекът, който трябва да живее с тях и да ги приема, другите не са важни. Дълги години изпитвах дискриминация, тормоз и расизъм, докато бях под светлината на прожекторите, и разбрах, че възприятието на другите за теб няма нищо общо със самия теб. Най-важното е какво виждаш ти и какво обичаш. Ако ще живееш живота, който хората ти отредят, то тогава няма да бъдеш щастлив, ще предадеш себе си. Трябва да умееш да си си самодостатъчен, тогава и другите ще те оценят. Не бива да даваш сила на хората да определят какъв трябва да бъдеш, как да се обличаш или как да живееш живота си. Нямам нужда от валидация от никого, нито от нечие одобрение и така живея щастливо. Напълно приемам генетичните си различия, харесвам тялото си и му се наслаждавам.  

Казвате, че атлетите с различия в половото развитие трябва да бъдат приемани както всички останали. В този смисъл предполагам сте проследила случая на боксьорките Иман Халиф и Лин Ю Тинг на Олимпиадата в Париж?

Да, макар да говорим за различни спортни организации, ситуацията е сходна с моята. Все пак има тотално различни ръководства на федерациите. Иман Халиф идва от страна, която я подкрепя напълно заради това, което е. Това зависи изцяло от поведението на управляващите в една държава. Дори преди да говорим дали тя е мъж, или има мъжки полови органи, трябва да видим кой как се отнесе с нея. Дали президентът на Боксовата федерация излезе с обвинения към нея? Не. Аз смятам, че всички жени са равни и еднакви, независимо от различията си и от спорта, който практикуват. Същото важи и за мъжете. Мисля, че има много страхливци, които се отнасят несправедливо към хората с различия, а никоя жена не бива да бъде третирана зле. Същевременно същите тези хора си мълчат що се отнася до дискриминацията, расизма, лошото формулираните правила и обидното отношение към различията. В бокса явно хората все пак имат уважение към различните, докато в атлетиката ръководителите се смятат за висши, стремят се да накарат другите да се чувстват отритнати от спорта. Защо управляваш такива организации, ако вместо да сплотяваш атлетите, ги караш да се чувстват нежелани? Защо в мъжките категории няма този проблем? Именно мъжете идват при нас, жените, и казват как трябва да изглеждаме, за да се наречем жени и да се състезаваме в женски надпревари. Защо позволяваме на мъже да пишат и съблюдават правилата на женските спортове? Това винаги ще бъде проблем за нас и докато нещата не се променят, ще си остане проблем.

ЗАРАДИ ДОПИНГ: Двама руснаци изгубиха медалите си от Олимпиадата (СНИМКИ)

Снимки: gettyimages

И в този контекст - какъв е коментарът ви действията на Доналд Тръмп? Преди месец той изрази категорична позиция по отношение на транссексуалните спортисти, като каза, че женският спорт ще бъде само за жени. И им забрани участие в тях.

Хората внимателно трябва да се вслушат в това, което казва той. Очевидно е, че самият той е хомофоб, затова вероятно има остра позиция срещу хората, които са претърпели смяна на пола. Той ще признае само двата пола – женски и мъжки. Някои хора постоянно сочат с пръст различните – било то интерсекс, трансджендър, ЛГБТКЮ, но за неговите мерки трябва да мислят американците. Аз за щастие не съм, той не е лидер на моята родина Южна Африка. Мен не може да спре да се състезавам, мога да правя каквото реша. Тръмп прави това, което чувства, според своите разбирания. В Южна Африка жените с различия сме считани за жени като всички останали. Хората трябва да имат свободата да бъдат каквито искат, за мен неговата забрана е нонсенс. Все пак се намираме в демократична епоха, в която всеки има право да гласува, да изрази мнението си и да изкаже чувствата си. Като президент на държава, за мен е неприемливо Тръмп да насърчава дискриминацията, независимо на какъв принцип – расов, полов, етнически. Най-доброто, което може да направи като лидер, е да обедини нацията. За мен е глупост да се казва, че жените с полови различия не са жени. ЛГБТКЮ обществото трябва да се подкрепя и всеки да се стреми да обича себе си, какъвто е. Така че хората, които са засегнати от мерките на Тръмп, трябва да надигнат гласа и да се изправят публично срещу проблема. Ако не заявят недоволството си от създалата се ситуация, нищо няма да се промени.

Категорична позиция! Вие сте женена и имате две дъщери. Кой е най-добрият урок, на който искате да ги научите?

Искам да ги науча да се познават, да знаят какво искат и да се приемат каквито са. Не искам да живеят моя живот. Най-доброто, което мога да направя за тях, е да се уверя, че ги подкрепям във всяко едно начинание. Да направя живота им възможно най-лесен и приятен. Най-полезният им урок е, ако не искат нещо от сърце, да не го правят. Ако нещо не ви прави щастливи, не го приемайте. Правете това, което кара очите ви да блестят, а сърцето ви да бие ускорено. Ще се гордея с тях, ако следват своя път безстрашно, ще ги подкрепям винаги. Ще ги уча да са трудолюбиви и дисциплинирани – това са и моите житейски принципи. Всеки ден им казвам да уважават другите, защото всеки има своите права. Човек трябва да бъде виждан като такъв, а не като конкурент.

Тръмп подписа указ, с който забрани участието на биологични мъже в женски спортове

Вашата биографична книга се нарича The Race to Be Myself. Коя е най-голямата победа на голямата шампионка Кастер Семеня в състезанието на живота?

Може би това, че не спирам да се усъвършенствам, винаги съм жадна за знания. Всеки ден се уча на нещо ново, стремя се да бъда по-добра от вчера. Стремя се да помагам на нуждаещите се, защото никога не съм забравяла откъде съм тръгнала. Искам да накарам децата да се занимават със спорт и да имат образование, а не да са на улицата постоянно. В книгата показвам точно това – че човек няма граници и може да постигне всичко, което си постави за цел. Когато постигнеш нещо голямо, трябва да се върнеш откъдето си тръгнал и да споделиш успеха си, да предадеш опита и знанията си. Въпросът не е в това колко пъти ще падаш, а как ще се изправиш и ще продължиш. Определено да помагам на хората ме изпълва с удовлетворение и обичам да го правя.

Много вдъхновяващи думи, изключително много ви се възхищавам! Това бяха съветите на една жива легенда в леката атлетика. Благодаря за това интервю!