Ахмед Габр даде ексклузивно интервю за NOVA.BG

Безстрашен, смел, дисциплиниран, мечтател и вечно влюбен в дълбините на морето. Водите са неговият дом, а сърцето му е завинаги отдадено на гмуркането. Той е единственият сертифициран от САЩ боен водолаз в Близкия изток, бивш офицер от египетската армия, любител на дълбоководните научни изследвания и обследването на потънали кораби. Но най-вече – това е мъжът, стъпил буквално на най-дълбокото място на Земята. Той държи рекорда на Гинес за най-дълбоко гмуркане – на 335 метра. Той е Ахмед Габр, човекът-вдъхновение и пример за силата на ума и непоклатимата психика. За него думата „невъзможно” просто не съществува. С него ви среща уеб редакторът Цветина Петкова.

Здравейте! Благодаря, че приехте поканата ми за интервю! Къде сте сега?

О, аз съм отново на лодката, както можете да видите, около мен е море. Много е красиво - като един малък дом. Ние, тук в Египет, сме разглезени от времето и обичаме да се гмуркаме. В момента съм в Хургада – град, разположен на Червено море. Обичам да пътувам много, скоро се завърнах от Русия. Там обучавах ентусиасти на ледено гмуркане. Наскоро бях и в Малайзия. Обожавам приключенията.

Чупене на кости и нечовешка болка: Разказ на мъжа, който удължи ръста си оперативно

А бил ли сте в България? Тук имаме завидни традиции в гмуркането.

Не, досега не ми се е отдавала такава възможност. Но се надявам да се случи съвсем скоро. Свободен съм през май и след август.

Чудесно, значи официално ви каня в България! Поводът за нашето интервю е уникалната ви история. Започвате кариерата си на водолаз на 18-годишна възраст, гмуркайки се за удоволствие. Как се зароди любопитството ви? Какво беше усещането, което изпитахте при първото си гмуркане?

О, за мен изобщо не беше опасно. Пък и определението за опасност е широко - и докато спите може да сте под риск. Много вярвам в максимата, че всеки умира, но не всеки живее. Така че трябва да вдъхваме живот на годините си, а не просто да ги оставяме да минават покрай нас. Гмуркането за мен започна, още докато бях бойскаут. Това е много широко разпространена дейност в Египет. Когато бях на 10, за пръв път се гмурнах на плиткото с шнорхел.  Още тогава си казах, че искам да стана водолаз, бях толкова впечатлен от вида на гмуркачите и техните костюми. Исках да научавам все повече и повече за технологията и науката. След като завърших гимназия, баща ми плати първия ми курс по гмуркане, а веднага след това се присъединих към военната академия в Египет. После имах късмета да стана част от специалните сили - така професионално можех да продължа да се занимавам с моята страст. Станах военен водолаз, а след това преминах такъв курс и в американската армия. Там придобих специализация, което ми даде много ценен опит. До 2015 г. работех точно това.

Впечатляващо! Усетихте ли страх при първото си гмуркане?

Не усетих никакъв страх, бях супер ентусиазиран. Водата определено е моят елемент, чувствам се адски комфортно в нея. Не бях уплашен, а развълнуван и направо побърках инструктора си. Исках да науча всичко бързо и да се похваля на приятелите си. Всеки в началото се бори да се приспособи към костюма и обстоятелствата под водата, но веднъж постигнеш ли контрол над ситуацията, става много лесно.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Момчето чудо, което знае 400 езика (ВИДЕО)

Тъй като съм се гмуркала три пъти, искам да попитам задължително ли е човек да може да плува, ако ще се гмурка? И опасно ли е иначе?

Ами, плуването е част от цялата работа, но е задължително само за професионалистите, които искат да имат лиценз. Иначе е по-скоро препоръчително. Преди да стана водолаз, играех в отбор по водна топка в Египет, така че бях отличен плувец. Гмуркането може да се хареса на всекиго, стига да научи правилата. Освен това винаги казвам, че трябва да уважаваме природата, защото никога няма да сме по-силни от нея. Може би понякога само по-умни.

За да бъдеш водолаз е необходима сериозна психическа и физическа подготовка. Какви са най-важните детайли и познания в този процес?

Да бъдеш професионален водолаз значи да спазваш стриктно правилата. Имаме протоколи, към които се придържаме и винаги пазим природата. Освен това много важен е SWOT анализът (SWOT е абревиатура за Strengths - сила, Weaknesses - слабост, Opportunities - възможности, Threats- заплахи, бел.ред.). Той представлява процес на стратегическо планиране, който помага да разберем какви са предизвикателствата и как можем да ги преодолеем. Когато предприемаш гмуркане, трябва да имаш стратегия и план – време, пари и цели. Така формираш и приоритетите си. Освен това е добре да правиш нещата методично и да знаеш причините за действията си в конкретния момент. Вярвам, че това е ключът към успеха.

18 септември 2014 г. и протекторат Набк са специални дата и място за Вас. Тогава се превръщате в човека, достигал най-голяма дълбочина под водата в света. Чупите и рекорда на Гинес, който и до днес не е подобрен. Как се появи тази идея?

Всъщност аз изобщо не планирах да поставя рекорд. Истината е, че имах намерение само да тествам собствените си граници. Аз се чувствам много комфортно под водата и никога не съм се притеснявал да навлизам надълбоко, напротив. За мен няма проблеми, а само различни начини, по които гледаме на тях. За това се стремя винаги да гледам от различни гледни точки. Ако решиш да се изправиш лице в лице с проблема, вече си го разрешил на 85%. Някои усложнения могат да се предвидят и предотвратят. С времето се запитах защо пък да не поставя рекорд, знаех, че мнозина го смятат за опасно и е много вероятно да успея да го подобря, затова писах на Гинес. Одобриха кандидатурата ми и ми изпратиха изискванията. Имах нужда от сериозен спонсор и от Националната банка на Египет бързо се отзоваха. Инвестираха значителна сума в моята екипировка и подготовка. От Гинес ни изпратиха верификатор, който на място да потвърди рекорда. Около шест години подготовка се събраха в 13 часа и 50 минути. Две от тези години аз си изяснявах мога ли наистина да го постигна, или само си мисля, че мога. Има огромна разлика. С години планирах до последния детайл. Необходими ми бяха както физическа, така и ментална подготовка.

A бил ли е животът Ви под риск по време на рекорда?

Да, рисковият фактор не може да бъде елиминиран. Определено да си водолаз е опасно, може да загубиш живота си, но както казах, това се случва и при много други обстоятелства. От теб зависи да се подготвиш максимално добре. Чрез обширния анализ опитахме да елиминираме фактора „човешка грешка“. А рискът при достигане на 350 метра под водата, което беше моята цел, със сигурност го е имал. В крайна сметка успях да сляза до 335 метра дълбочина, с което и поставих рекорд на Гинес, който все още не е подобрен - над 10 години вече.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Мишел Тирабоско – виртуозът, който свири не с ръце, а със сърце (ВИДЕО)

Връщате се на повърхността след 13 часа и 50 минути. Само последните 27 минути ви отнемат 7 часа. Чувствахте ли страх за живота си? Какво се въртеше в мислите ви?

Чувствата в такъв момент са лукс. Веднъж попаднал в тъмнината, вече си изцяло извън комфортната си зона. Това обикновено се случва след преминаване на 200 метра дълбочина, навлизаш в непрогледен мрак. Умствената ми подготовка на водолаз с близо 30 години опит ме караше да елиминирам всякакви чувства, за да не им се поддам. Бях в нещо като гигантски мехур, който беше еластичен, но нищо не можеше да влезе вътре в него. Веднъж достигнал до 335 метра, не смеех да се зарадвам. Мнозина са достигали и по-дълбоко от мен, но не са успели да се върнат на повърхността живи. Затова трябваше да съм много хладнокръвен и фокусиран върху всеки детайл, за да се завърна безопасно. Ако на близо 350 метра допуснеш чувства да те завладеят, може да се появят халюцинации и да станеш като дрогиран. На такава голяма дълбочина киселините са много по-тежки поради наситеността на хелий на над 300 метра.

Предполагам, че подготовката в армията Ви е помогнала много да владеете емоциите си в напрегнати ситуации.

Ами, просто съм целево ориентиран. Точно на това са ме научили специалните сили. Определено армията е оказала голямо влияние върху характера ми. Така с времето се научих винаги да мисля за целта и да пренебрегвам разсейващите обстоятелства. За мен физическата подготовка никога не е била проблем, затова наблягах на психическата. Все пак исках да достигна до място, до което никой досега не беше стигал жив. Нямаш очаквания какво ще видиш или как ще протече, надяваш се на безпроблемно гмуркане и спазваш всички правила, за да не се обърка нещо, поне що се отнася до зависещото от теб.

Реалистично погледнато, някой има ли шанс да подобри рекорда Ви и какво би му било нужно за тази цел?

Честно казано не знам. Може би... Рекордите са създадени, за да се подобряват. Обикновено водолазите достигат до около 40 метра дълбочина, а дълбоководните техници – максимум до 100. Аз се смятам за много скучен човек, не пуша, не пия, имам ограничено обкръжение, цял живот лягам и ставам рано. Това са фактори, които влияят на здравето ми и ме запазват във форма, за да издържам на предизвикателствата, които ми предлага подводният свят. Изключително малко хора са достигали по-дълбоко от 100 и още по-малко – до над 200 метра под водата. А тези, успели да се гмурнат на дълбочина над 300 метра, се броят на пръстите на едната ръка. Изобщо не е лесно, нужна е много дълга и обстойна подготовка, която обикновено отнема години. Да се гмурнеш толкова надълбоко не е решение, което се взима от днес за утре, защото това би означавало сигурна смърт.

Вярвате ли, че на дъното има мистериозни същества?

О, мисля, че океанографите са изучили възможното до момента. Това, което не е открито от тях, няма да можем да видим и ние, особено без специална апаратура. Разбира се, възможно е да съществуват създания, които науката още не познава. Не знам дали няма да бъдат открити нови видове морски твари, възможно е да има и непознати такива на огромна дълбочина, както казват някои легенди. Аз не съм виждал такива, за мое съжаление… или пък не. Аз вече се занимавам с експедиции на кораби, искам да открия интересни неща в дълбините на морските и океанските води.

Ексклузивно за българския ефир: Тя руши бариери и пише история (ВИДЕО)

Връщате се на повърхността след 13 часа и 50 минути. Само последните 27 минути ви отнемат 7 часа. Вече знаехте, че сте счупил рекорд, но колко дълги бяха за вас тези часове и как протекоха?

Отново се стремях да изолирам чувствата си напълно. Дори да си на 300 метра под земята, имаш връзка с повърхността, не си изцяло сам, но се бориш самостоятелно да оцелееш. Цялото тяло те боли от налягането, но мислите ти са изцяло неутрални. Не знаех дали ще изляза жив и не бързах да се радвам, че съм постигнал рекорд. Не съм изпитвал никакви емоции докато не показах главата си на повърхността, тогава вече беше сигурно, че съм успял.

Не изпитвате никакъв страх, как е възможно човек да стане толкова смел пред лицето на опасността?

За мен дори не се нарича смелост, а процедура и протокол. Всеки сам трябва да преодолее страха, не заради другите. В Египет казваме, че никой не е само добър или само лош, във всекиго има и от двете по малко и ти сам избираш кое да вземе превес. Във всеки период от живота сме изправени пред избори. Например – алкохол или сок. Същото е и в гмуркането. Или избираш хубавото, или лошото, или само гледаш безучастно отстрани. Хората създаваме събития, гледаме ги как се случват или участваме в тях. Затова и не вярвам в определения като смелост и страх – те също са въпрос на личен избор, а не статукво. Всеки може да направи това, което сторих аз, само трябва да откриете кое е вашето нещо и да му се отдадете напълно. 

Кое е най-вълнуващото - да си буквално на дъното на света или да се биеш за армията? Могат ли да се сравняват по някакъв начин?

О, за мен най-великото нещо беше рекордното ми гмуркане. Понастоящем правя археологически обходи на дълбините, обследвам потънали кораби, реставрирам ги със собствени проекти. За мен това също е много вълнуващо. Набирам доброволци за мисиите си, дори да не си водолаз, винаги можеш да се научиш, а дотогава да помагаш с каквото можеш. Като цяло съм много голям любител на геологията и обичам да научавам нови неща чрез преживяванията си. Живеем в по-малко от 1/3 в цялата вселена, толкова много неща лежат на морското дъно и ние нямаме представа за тях. Обожавам да се потапям в мистериите на дълбините на водните басейни.

България има сериозни традиции във вашата професия. През 2017 г. българката Теодора Балабанова загина в Гърция при опит да подобри световния рекорд по гмуркане в открити води. Целта ѝ беше 231 метра под вода, което би било рекорд за жени. Знаете ли за този случай и какво мислите, че може да се е объркало?

Дълбоководното гмуркане е много рисковано начинание, жалко е, че нейният опит е завършил трагично. Разликата между мъжете и жените в гмуркането е единствено физиологична. Манталитетът ни понякога е доста сходен. При водолазите е много важна подготовката, здравата психика и силния характер също. В момента рекордьорът при жените също е от Африка, постижението ѝ е над 260 метра. Водите на Гърция са много благоприятни за гмуркане, през ноември ще обследвам корабокруширал кораб там – подобен е на Титаник. 

Казахте, че човешката грешка може да бъде фатална за дълбоководното гмуркане. Откъде всъщност идва най-големият риск при такива опити за рекорд?

Аз многократно съм бил молен да помагам като консултант при дълбоководни гмуркания за рекорд, но отказвам, не защото не искам да съдействам. Не мисля, че ако целта ти е само да постигнеш рекорд, изобщо не бива да го правиш. Гмуркането няма състезателен характер. Смислено е да искаш да предизвикаш себе си и своите граници, да го направиш заради своето усъвършенстване. Ако е с това мислене, всеки може да постигне онова, което си постави за цел. Важно е и каква е температурата на водата, каква е видимостта. Когато например се гмуркаш в ледени води, там дълбочината винаги се усеща много по-силно, отколкото в топловодните басейни. Студът и намалената видимост са фактори, които допълнително утежняват гмуркането и дори менталното състояние на човек.  Много голяма разлика между това кой си ти всъщност и за кого се мислиш, защото в много от случаите от това зависи живота ти, поне в нашата професия.

Не мога да не попитам за един уникален случай с Ваш колега водолаз. На дъното на Северно море Крис Лемънс губи контакт с колегите си и след като аварийния му запас от кислород свършва, той остава безжизнен на морското дъно – 100 метра под повърхността. След над 30 минути без кислород е открит и реанимиран. Няма никакви увреждания и е жив и здрав до ден-днешен.

Казваш ми, че е оживял след 32 минути без никакъв въздух на 100 метра под морското равнище?

Да, точно така.

О, да, това е истинско чудо! Не бях чувал за този случай досега, но съм поразен. Доколкото знам, около 10 минути е рекордът за оцеляване без въздух. Първият въпрос, който ми изниква, е дали е имал запас от остатъчни газове извън кислорода. На такава дълбочина се използват смеси от различни газове, за да могат да балансират налягането. Единственото ми обяснение е, че трябва да е имал и други запаси в костюма си, поне изпарения от тях, които макар и доста оскъдни, да са подхранвали организма му. Щом се отнася за технически водолаз, то той е бил свързан с подводна платформа, наречена „камбана“, откъдето е черпел всичко необходимо, включително кислород. Но ако няма връзка с нея изобщо, тогава оцеляването му определено е чудо.

„Реших, че няма да съм удобна и последвах мечтата си“: Украинката Уляна Торкунова, покорила Испания

Казвате, че всеки човек трябва да предизвика себе си и да има цел и мечта, която да постигне. Кое е следващото ви най-голямо предизвикателство?

Определено това са корабокруширалите кораби и тяхното подводно обследване. В последните години опитвам да откривам нови страни на гмуркането, това е сред тях, както и водолазните ми приключения в ледени води. Към днешна дата дори обучавам на гмуркане под лед, което се оказа неподозирана моя страст. Фокусиран съм много и върху своите каузи за опазване на околната среда, съсредоточени върху превенция на глобалното затопляне.

Звучи изключително вдъхновяващо. Мога да потвърдя, че сте най-малко скучният човек, с когото съм разговаряла. Много ви благодаря за това толкова любопитно интервю, чрез което ни пренесохте в един съвсем различен свят!

Аз благодаря! Надявам се скоро да имам шанса да се гмурна надълбоко и в българското Черно море!

Цялото интервю гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни