Сегашната младеж не знае, но нека да й кажем, че „Жигулката“ е автомобил - мечта. Поколения наред, живели в развитото социалистическо общество, чакаха с години ред, за да си я купят от мототехниката. Даже и предварителна вноска от 1 500 лв. се правеше. Със собственоръчно направени тегличи и ремаркета този автомобил постепенно замени магарешкия впряг и се превърна в основната транспортна тяга на средностатистическия българин по времето на соца. Той беше експресната връзка между селото и града и осигуряваше високостандартния и здравословен хранителен режим, проповядван тъй разпалено днес от гурото на здравословното хранене проф. Мермерски. Като се върна назад в миналото, помня как тези четириколесни скъпоценности се подържаха с изключителна любов. Винаги старателно измити и лъснати до блясък, седалките - покрити с разноцветни мъхести булани, на задното стъкло - поставени извезани възглавнички, а между тях за късмет и безаварийно пътуване кученца с клатещи главички, „жигулките“ кротко чакаха мига, си в който ще полетят към морето. А сега? Подвижен склад за дърва за огрев! Вярно романтиката се е изпарила, но явно „Жигулито“ продължава да бъде най практичният автомобил и верен другар на Българина. Мило и носталгично или тъжно и обидно? Вероятно има и от двете. 

 

Снимка: д-р Й. Найденов от Ловеч