Здравейте! Не знам дали вас ще ви развълнува, но пътуващите с влака от Пловдив за Варна на 26.01.2014., тръгващ в 13:27, но реално заминал в 13,35 часа, с № (от билета) 4640, бяха доста развълнувани. Ето и цялата ситуация от първо лице (участник в нея). При закупуването на билетите от гара Пловдив ни уведомиха, че поради проблем в контактната мрежа, ще се наложи прекачване на Стара Загора и преминаване по маршрут през Горна Оряховица за Варна на иначе влак без прекачване. Всичко много хубаво, но при качването ни във влака, от останалите пътници дочухме, че това нещо е от снощи (25.01.2014г.) и че влакове стоят с часове на Зимница и Стралджа. Приближавайки Стара Загора, мина обслужващия ни кондуктор и ни съобщи, че проблемът е отстранен и няма да има прекачване. Да да, ама не! Стигайки до гара Зимница, влакът не тръгна 5 минути след пристигането си и ние леко започнахме да се съмняваме, че проблемът е отстранен. Тогава мина друг кондуктор, който търпеливо обясняваше на пътниците, че има проблем с контактната мрежа и ще изчакаме да ни превозят през въпросния участък с дизелов локомотив. Когато стигна до нашето купе, ние я попитахме да ни обясни какво точно се случва и защо сме минали оттук, при условие че проблемът не е бил отстранен. Служителката ни обясни, че ни е подвел предходният кондуктор, тъй като проблемът въобще не е бил отстраняван. Служителката ни обясни отново, че влакът ще бъде преведен през въпросния участък чрез дизелов локомотив. При пристигането ни гара Зимница в коловозите на гарата имаше още два влака (единият по същия маршрут като нас, а другият - наобратно). След престой от 2,30 часа в гарата, другите два влака тръгнаха, останахме ние. След още около 30 минути тръгнахме и ние, и разбира се, се поуспокоихме, тъй като 3 часа се прекарват на гара без осигуряване на топли напитки и храна (единственият магазин наблизо затворил, защото му свършила стоката, тъй като цял ден влакове чакали с часове там). Следваща гара Стралджа, отново спиране и престой повече от 5 минути и нали се сещате реакцията на вече закъснели, позамръзнали, гладни и жадни пътници. Кондукторите ни уведомиха, че минимум до 22 часа няма да тръгнем от тази гара, а ние пристигнахме на нея към 20 часа. За наше успокоение намерихме наблизо работещ магазин, в който запасите му значително намаляха след нашата поява. След като минаха 2 часа и 30 минути, лично аз реших да потърся кондукторите, за да видя какво става. Искам да вметна, че най-неприятното може би на цялата ситуация, освен чакането и другите посочени по-горе неща, беше липсата на адекватна и точна информация за ситуацията. Намерих всички служители на влака в стаичката на началник гара Стралджа (на топличко). Разговорът протече в следния смисъл: - (Аз) Може ли да получим информация какво се случва и как смятате да разрешите проблема? - (Те) Ами, госпожо, липсва контактна мрежа в следващ участък и в момента очакваме нареждане какво да правим. - (Аз) Вие нямате ли връзка с хора, които да ви кажат какво предстои да се случи и в какъв срок? - (Те) Диспечърът ни уведоми, че са тръгнали автобуси, за да ви извозят до Карнобат и там да се качите на друг влак, който вече ви чака. - (Аз) Кога са тръгнали въпросните автобуси? - (Те) И ние не знаем, тъй като те трябва да докарат пътниците, от друг влак, които пътуват за Пловдив (или София – не съм много сигурна) и те да се качват на този влак, а вие да се извозите с автобусите. - Може ли да кажете в какво време ще се случи това? Хората вече се изнервят, гладни, жадни, студено е. - Чакаме нареждане отгоре нищо не можем да направим. Дори досега да се бяхме върнали до Стара Загора и да минем по горната линия вече щяхме да сме стигнали във Варна, но ние не можем да го вземем сами това решение, а и нали се сещате, че е неделя и тези, които вземат решенията, си почиват. Горе-долу така протече разговорът със служителите на БДЖ. Върнах се във влака и уведомих хората с информацията, която получих. След около 1,30 часа видяхме да идват отстрани на гарата пътници с багаж и решихме, че са въпросните автобуси. Отидохме и се оказа един автобус, за около 150 пътници. С голямо нахалство се качихме в първия. Стигнахме в гара Карнобат след около 30 минути и се натоварихме на въпросния чакащ ни влак. Един час изчакахме, за да докарат и другите пътници и влакът да може да тръгне. За разлика от предходния влак, този частично беше топъл, направо горещ. Две съседни купета едното 30 градуса другото -7 градуса. Благополучно тръгнахме от Карнобат и с напрежение спирахме на всяка гара. При пристигането ни в гара Синдел отново се забавихме повече от 5 минути, и тогава видях човек да излиза от гарата и забързано да идва към влака, отворих прозореца и попитах какво става – отговорът беше: „Недостатъчно напрежение”. Представете си с каква надежда спряхме на Синдел и какво беше усещането, когато ни зарадваха с тази новина. Престояхме около 30 минути и видяхме чакания зелен сигнал от началник-гарата. След 15-часово пътуване, от което 8 часа закъснение, пристигнахме във Варна. Перонът беше затрупан със сняг, но вече на никой не му пукаше, защото се бяхме прибрали. Снимките, които прикачвам са от влака Карнобат-Варна. Може би трябваше да си направим бой със снежни топки, за да се стоплим. Надявам се да разгласите случая, защото това е безобразие. Съществуващ проблем и неразрешаването му и пращане на влакове в направление, по което не може да се премине. Благодаря, за отделеното време да прочетете преживяното от нас пътниците на влак 4640 от 26.01.2014г. Магдалена Петрова