Възкресение Христово - Пътят към Храма. Нашарихме яйцата. Сплетохме плитките на козунаците... И поехме пътя към Храма. Осветихме го в съботната вечер със светлината от пламъчетата на свещите ни, които отнесохме в домовете си, за да има в тях светлина и топлина. А в утринта на Възкресението дали целунахме иконата на Спасителя, дали му се помолихме с доброта да напоява душите ни и измолихме опрощение на греховете, но отнесохме частица от неговата вяра! Дали сме готови да поемем пътя към своята Голгота - от "Осанна" до "Разпни го", и дали, наложили своя трънен венец, можем смело и гордо да носим своя "кръст" - тези свещени дни, като че ли задават своите свети въпроси, над които дали всеки от нас се замисля и дали всеки може да отговори. Дали със сърцето си добро някому сторихме, или с очите си за добро орисахме, дали низвергнахме и простихме, и душата си дали просветлихме с истина? Възкресение Христово е - един от светите християнски празници! Наричаме го още Великден и Пасха и той символизира вечния живот и заедно с това силата и победата на човешкият дух над дребно - житейското. И ако, разчупвайки празничния козунак, дарявайки си пъстрите великденски яйца, се поздравяваме с "Христос Воскресе", нека си припомним, че не напразно трябва да споменаваме името Христово. И когато разчупваме светия хляб, да си спомним думите Христови "Яжте, това е моето тяло", и когато глътка от виното отпием да усетим словата "Пийте, това е моята кръв"! И нека днес - захвърлени, забравени, изгубили мечтите си, заслепили очите си с богатство и потъпкали красотата в сърцата си, протрили нозете си от дирене на насъщния по далечните друмища, избягали от себе си, смирено се завърнем, разкаяни, и потърсим пътя към храма на нашите души!