Здравейте!

Пише Ви Малина Тодорова Юрукова от град Златица, Софийска област. Майка съм на дете с ДЦП спастична диплегия. Много мислих преди да Ви пиша, но съм принудена да търся съдействие и помощ от медиите. Години наред вече се боря с институции и бюрокрация по проблеми, свързани с лечението на дъщеря ми. Тя се казва Теодора Тодорова Юрукова 15 години, но всички я наричаме Теди. Предварително се извинявам, че ще съм многословна, но съм отчаяна и искренно се надявам, след като прочетете писмото ми, да дадете гласност на проблемите ни. Единственото, което искам, е да се направят оставащите три ортопедични операции, да й се подсигури рехабилитация. Теди се роди преждевременно с 45 дни на в Пирдоп. Веднага след раждането я откараха в София с кувиоз поради недостатъчно тегло. След около два месеца си я взехме в Златица. След 6-7 мия месец забелязах, че нещо не е наред с развитието й. Отварям скоба, освен Теодора, имам още 4 деца. Първата ни консултация беше в Института по педиатрия преди 13 г. Ходили сме къде ли не, консултации, прегледи. През 2002 г. се добрах до клиниката на д-р Чавдаров в София. Той я прегледа, назначи лечение, и пак отварям скоба, по НЗОК й се полагат 10 процедури месечно. Останалото си плащаш сам, ако имаш възможност, цените там са високи. В началото ходихме точно 5 дни и парите ни свършиха. Започнах да пиша до институции и фирми, да моля за помощ, открихме дарителска сметка. Излъчваха Теди известно време в Зов за помощ по Канал 1, събра се известна сума, но бързо се изчерпа. Отново спряхме лечение за неограничен период, като намерех пари от някъде правим рехабилитация, иначи вкъщи. Години наред водех борба, за да ме назначат за личен асистент. Инвалидната количка ни е толкова дапотопна, че между гумите сме приспособили едно дърво, за да не се сгъне заедно с Теди. Изкарваме я само на двора, за да не се разпадне количката. В края на 2005 г. направихме две операции в Горна Баня на ахилесовите сухожилия. Необходимо е да и се направят още три операции, две от които на коленцата и една на разкрача. След това непрекъсната рехабилитация, а всичко се плаща, процедури, път, храна и др. Във всичките епикризи на Теди е отбелязано, че е необходима ежедневна рехабилитация. Последно сме били на такава през лятото на 2010 г. От тогава не сме мърдали от вкъщи. 20-дневен курс на лечение в зависимост от процедурите, които правят варира между 1300-1500 лв. Вече не помня от колко годни не сме и правили ортопедичн обувки, ходилата и се изкривиха. Безкрайно съм доволна и благодарна на лекарите в "Красна поляна" за това, което през годините направиха за Теди. От почти неподвижно и неговорещо 4-годишно детенце, досега разликата е фрапираща. Теди лази, говори, с наша помощ прави крачки на разтояния от 5-10 м. Но нямаме никаква финансова възможност за операциите, последващата рихабилитация, нова количка и всичко останало. Пиша и плача и се ядосвам на безсилието си да помогна на собственото си дете. Моля още веднъж да дойде Ваш екип да снима, ще ви представя всичките медицински и други документи. Наясно съм, че има хора по-зле и от нас, но още повече вярвам, че ще се намерят добри хора да ни помогнат. Аз искам да работя, но няма как. Мечтата ми е да се направят операциите, да се ходи на рехабилитация и да имаме здрава количка. Надявам се да дойдете, не защото търсим показност, просто сме в нужда, а Вие ще прецените на място. 

 

С уважение: Малина Юрукова