Здравейте, има моменти, в които можем да си кажем: „Живеем в нормална държава, чувстваме се европейци“, но има и такива, които ни припомнят, че това не е съвсем така и че всъщност това е България – страната на абсурдите. В края на нашата почивка (събота 23 август) пред мен и моя приятел стоеше въпросът от къде да минем на връщане от Бургас в посока Плевен и тъй като проходът Шипка беше затворен избрахме Троян-Карнаре. Неприятно изненадани бяхме от това, което ни очакваше там. Клипчето, коeто ви изпращаме, e направенo при спускането към Троян, малко след билото на прохода. След поредния завой пред нас се разкрива първата абсурдна ситуация, а именно - въпреки наличието на места за спиране и престой в ляво (пред разположеното там заведение), в пресечката в дясно в платното за движение в посока нагоре е паркирана патрулка, а на не повече от 30 м по-надолу от нея отново в платното за движение на ляв завой на главния път са спрели три цивилни автомобила. Заобикалянето им налага навлизане в насрещното платно при липса на каквато и да е видимост за идващ отдолу автомобил. Втората абсурдна ситуация е няколко завоя по-надолу, а именно: униформен, който говори по телефона и по никакъв начин не сигнализира за наличието на пресичащи точно в този момент възрастни хора. Движехме се с не повече от 40 км/ч, но сами може да видите, че ако приятелят ми не беше реагирал навреме и не беше натиснал спирачките, щяхме да отнесем половината от тях, тогава сигурно заглавията в пресата пак щяха да бъдат: „Джигит отнесе пенсионери“. А какво щеше да се случи, ако вместо нас беше минал напр. товарен автомобил? Бяхме толкова шокирани, че не успяхме да реагираме адекватно на ситуацията и съответно да сигнализираме чрез аварийни светлини на идващите зад нас шофьори. Не бяхме отнесени благодарение на техните бързи реакции, но не и на тези на униформения, който продължи невъзмутено своя телефонен разговор. Нямахме сили да му се развикаме, просто бяхме благодарни, че не се е случило най-лошото. Мисля си, че е крайно време да се замислим за нередностите и несправедливостите, случващи се в нашата мила родина и с какво всеки един от нас би могъл да допринесе за това статуквото да се промени към по-добро.