Eто как децата и учителите от 26-то СОУ в кв.“Княжево“ са принудени да ходят с гумени ботуши, може би лодка или най-малкото спасителен пояс на училище. Повдигнатата пешеходна пътека точно пред училището превръща пътното платно в източния ѝ край в езеро, от което единственият изход са… ред павета и високата трева отдясно на тях. Така току що пресекли шосето, учители и ученици са принудени да газят в 5 см дълбока вода, за да стигнат или до спирката на автобус 107, или да продължат пътя си към следващото препятствие, по пътя към спирка „Райска Градина“ на трамвай 5. Площадката зад спирката на А107 пред училището бе използвана от фирмата изпълнител на колектора на „Владайската река“ за складиране на инертни материали – пръст и баластра, след което въпреки многобройните ми жалби до СО по случая, площадката не бе почистена до намиращия се под нея асфалт и тротоарни плочки. Сега след голямата локва следва кално поле. Когато стигнете до пешеходния мост над р.“Владайска“, виждате през каква смехотворна пътечица от натрошен асфалт и плочки трябва да преминете за да… нагазите отново с пълна сила в дълбоката вода, която никой не е предвидил да отведе преди моста в реката и тя се излива в нея през него… Мостът от своя страна доста „умно“ е проектиран от някой, за да спести средства под нивото на околните брегове на реката и естествено при липсата на каквото и да е отводняване с канавки около него, водата се излива в реката от моста. След жалбите ми някой все пак го надупчи, за да може водата и тинята да се отича, понеже преди това в средата му оставаше 5 см дълбока тиня, която съхнеше една седмица, след като е валял дъжд. Все пак, след като пуснах 2 или 3 жалби по случая, някой нареди тази индийска нишка от натрошени парчета плочки и асфалт, които виждате преди моста, за да не се гази в кал в метрите преди моста. След моста… естествено Ви чака ново приключение. Първо настилка тип „медна пита“, която е предназначена за паркинги, но не и за пешеходно ходене върху нея – крие риск най-малкото от изкълчване на глезена, и въпреки жалбите ми в СО, изпълнителят на обекта не я смени с пешеходни плочки. След тази настилка следва остатъкът от пътеката, водеща към стълбите, които Ви извеждат от този малък ад. Остатъци, защото тази пътека беше покрита с каменни плочи, но по време на изпълнението на бетонирането на коритото на р.“Владайска“, когато там беше затворено за минаване и нямаше мост, някой открадна плочките, а пътеката се е срутила почти изцяло в притока на реката идващ откъм Витоша. Не е нужно да подчертавам, че в този участък е откраднат и обезопасителния парапет, освен плочките, и никой не си направи усилия да го възстанови. Никой от „Зелени системи“ не поддържа растителността около моста и при стълбите след него и виждате през каква джунгла трябва да преминават децата. За капак на края на стълбите се заформи своеобразно сметище. Освен всичко фирмата изпълнител с месеци не си беше прибрала оградно платно в края на стълбите – платно, което преди поставянето на новото миниатюрно мостченце, ограничаваше достъпа към коритото на реката. В крайна сметка последнто явно беше откраднато, както предпазният парапет преди стълбите. Едва ли е нужно да споменавам, че обектът е изпълнен с „усвояване“ на европейски средства, които явно в голямата си част са откраднати, защото виждаме какво е изпълнението. Бях се заканил на СО, че ако не реагират адекватно, ще сезирам медиите и европейските институции за това безобразие и т.к. те бездействат вече повече от година, пиша на Вас. Надявам се Вие да не бездействате като тях. Надявам се да ги попитате, защо бездействат и трябва ли малко дете да падне в реката или да бъде кално като прасе от кочината, отивайки на училище, за да се размърдат чиновниците в СО?! Номерът на последната ми, но не единствена, а може би трета жалба по случая е СО-94-ВД-329/10.02.2014 г, номерът на втората ми жалба по случая е 94-ВД-87-[7]/20.01.2014 г. Досега всичките са останали без резултат. Надявам се след като Вие се намесите и попитате общината от мое и от името на всички ученици, учители и жители на кв.“Княжево“, ползващи въпросния участък, да има някакво развитие. За мен като дизайнер, човек занимаващ се с проектиране на обекти от жизнената среда едно подобно безобразие при проектирането и изпълнението на даден обект е меко казано нелепо и престъпно. Предупреждавах кметицата Фандъкова, че с такава липса на инфраструктура и неглижиране на проблемите на хората от нецентралните квартали София няма да стане кандидат за столица на културата, но… никой не ми поврява. Ето това е София в 21-ви век, 2014-та година, 7г. след влизането в Европейския съюз. Мога да Ви гарантирам, че преди изпълнението на този обект около коритото на р.“Владайска“ и преди изпълнението на безумната повдигната пешеходна пътека този участък беше поддъжан и проходим. Днес е една кочина, която на други места в ЕС я няма и по селата.

 

С уважение: Инж.-дизайнер В. Чопев