България, 2014 г. Как да я обичам таз България, щом цялата е в нещо, що римува се с ария? И как за тебе аз да плача "майко мила", щом мозъкът на мойте братя си изпила? Те вечер викат "българи юнаци", а сутрин слагат фесове, а не калпаци. И как да вярвам на "мъжкари политици", щом носят сутиени без да имат цици? УРА!!! За нас работи "нова" коалиция и пак от нас я пази "родната" полиция. Дори и моят син не ще да копа, без срам ми казва, че ще бяга по Европа. Какво да кажа аз накрая, тоз стих от Бай Радой го зная. Че туй не е народ, че туй е мърша, това Ви казвам аз преди да свърша!!!