Докато повечето студенти започнаха да празнуват още от предишният ден и са прекарали празничният 8-ми декември, изтрезнявайки за заветната вечер (разбира се, за да се напият отново), аз прекарах деня с широко отворени очи и вечерта със свито сърце. Докато има хора, които студуват на тъмно и мокро, други други се чудят как да се напият и повеселят. Но проблемът всъщност не е само в „бедните“ студенти. Проблемът сме всички ние и нашите алчни и егоистични решения. Защото още през лятото някой е взел решението да не изпусне вода от язовира си и да изгуби рибата в него и по този начин да загуби парите „за пръчка“, а днес жителите по ниските места се чудят как да оцелеят през зимата. Всеки трябва да е наясно, че всяко взето решение си има последствия, и да го прави с отговорност. Защото алчността няма да спаси света, а напротив. Именно това ни показва природата сега. Хората искаме твърде много, и тя ни го дава. Сега всички виждаме какво означава твърде много...вода. А догодина ще видим твърде малко реколта и твърде високи цени на всичко необходимо... *Клипът е направен преди отбивката за гр.Ямбол, по посока Бургас-София. През целият път от Бургас до Стара Загора, а дори и след това (до Пазарджик), но в по-малки мащаби, нивите отстрани на магистралата бяха наводнени и не спираше да вали проливен дъжд.